Днес е Преображение Господне

Православната църква отбелязва днес – 6 август, празника Преображение Господне. От 9:00 ч. в храм „Преображение Господне“ в столичния кв. „Лозенец“ ще се проведе Архиерейска света Литургия.

Това е едно от най-значимите евангелски събития – явяването на Иисус Христос пред тримата си ученици – Петър, Яков и Йоан.

Като взел със себе си тримата апостоли, Божият син се изкачил с тях на Таворската планина, близо до Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен - лицето му било променено и светело като слънце, а дрехите му станали бели като сняг. С него имало двама мъже със сияещи одежди - това били пророците Мойсей и Илия.

Чудото се случило, за да предпази апостолите от тъгата и съмнението при вида на Христовото страдание и да укрепя вярата им в Бог.

Църквата установила отбелязването на този велик християнски празник още в първите векове на християнството, за да напомня, че Господ е навсякъде – в нас, с нас и около нас.

В българския народен календар празникът Преображение Господне е свързан с притчи за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Самият Господ. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си.

Молитва към Божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и здраве.

На 6 август се откъсвал първият салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Дяволът направил къпината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да се спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.

Традиционно на този ден вярващите носят грозде в църквата, където отецът го прекадява и благославя. От първия салкъм грозде се дава на всички близки, за да са здрави, щастливи и да се радват на благополучие.

Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено се приготвяли ястия от риба, тъй като сега е време на Богородични пости.