Върховният административен съд реши окончателно, че Драгалевският лифт трябва да бъде възстановен от собственика му и осъди дружеството "Въжени линии“, собственост на "Витоша ски" АД, да заплати на Столична община сума в размер на 100 лева, разноски по делото.
Решението на ВАС е окончателно. Новината съобщибившият кмет на София Йорданка Фандъкова във Фейсбук.
"Спечелихме тази дълга съдебна битка, която отне повече от 2 години и половина. Заповедта за ремонт и възстановяване на Драгалевския лифт беше издадена от главния архитект на София арх. Здравков през април 2021 г. Очаквано тя беше обжалвана от собственика „Витоша ски/ Въжени линии“ на всички възможни съдебни инстанции. Сега с окончателното решение на ВАС собственикът е задължен да ремонтира лифта", казва Фандъкова.
Витоша ски след решението на ВАС: Сезирали сме РИОСВ - София и над година и половина нямаме отговор
Според нея възстановяването може да започне до няколко месеца, защото благодарение на действия на арх. Здравков процедурата е напреднала.
"За възстановяването на Княжевския лифт – съдебните спорове по заповедта за неговото възстановяването продължават, все още", уточнява тя.
Подмяната на Драгалевския лифт може да се случи до “Бай Кръстьо”
Ето решението на ВАС:
Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по касационна жалба на „Въжени линии“ ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Петров, против решение № 4158 от 22.06.2023г., постановено по адм.д. № 5883/2021г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РА – 20 – 27 от 26.04.2021г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ и чл. 196 ал. 3 и ал. 5 ЗУТ на жалбоподателя е наредено като собственик да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване, и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ на строеж „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми, като изпълни следните мероприятия: 1.1 изготвяне на инвестиционен проект от експерти с необходимата подготовка и лиценз за ремонт и усилване като цяло по съществуващо положение на строеж „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми; 1.2 изпълнение на одобрения/съгласуван инвестиционен проект. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.
Витоша ски работят по проект за възстановяването на Драгалевския лифт
С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 172а ал. 2 АПК и е немотивира. Посочва, че съдът не е обсъдил възражението, че оспорената заповед е издадена за несъществуващ обект, тъй като нареденият за ремонт обект съобразно понятието за строеж и обект по § 5 т. 38 и т. 39 ДР на ЗУТ в правния мир не съществува, а съществуват два строежа по смисъла на § 1 т. 30 от ВР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжените линии, а именно въжена линия „Драгалевци - Заслона“ /в старата документация секция „Бай Кръстьо“/ и въжена линия „Заслона – Голи връх“. Поради това твърди, че е невъзможно изпълнението на заповедта с изработването на един проект, тъй като се касае за различни строежи с различни характеристики и конструктивно изпълнение. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като твърди такива – неизясняване на всички факти от значение за спора. Посочва и че поради наличието на невъзможен предмет на заповедта, тъй като оригинални части за такъв лифт вече не се произвеждат – то не може да бъде извършен ремонт, а единственият вариант е реконструкция на лифта, което обаче в производството по чл. 195 ЗУТ твърди, че не може да бъде наредено. Твърди и неправилност на извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като посочва, че основание за издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ е нарушаване на някое от изискванията на чл. 169 ал. 1 ЗУТ, каквото нарушение обаче в случая не е налице, тъй като е било установено, че седалковите въжени линии „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и „Бай Кръстьо – Голи връх“ и станциите към тях са в добро състояние. Навежда съображения и че не е указано точно кои хипотези в рамките на алинеите чл. 169 ЗУТ са нарушение и съответно в съответствие с кои от тях следва да се приведе строежа, както и че не е указано в заповедта точно какъв ремонт да бъде извършен – основен, текущ или реконструкция. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за съответствие на акта с изискванията за форма, като напротив твърди, че в същия във връзка с изложеното по – горе липсват фактически основания за издаването му. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността или алтернативно се отменя оспорената заповед. Претендират разноски.
Ответникът Главният архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 във връзка с чл. 196 ал. 3 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед № СОА21 – РД 09 – 455 от 22.03.2021г. на кмета на СО съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ , както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, съставени са констативни актове, сведени до знанието на адресата си, който се е възползвал и от правото си да направи възражения по тях, съответно не е било нарушено правото му на защита. Приел е наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно, че кметът на общината може да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия, позовавайки се и на заключението на вещото лице относно възможността за решаване на констатираните проблеми по съоръжението чрез ремонт /основен или текущ/. Приел е, че това дали се касае и дали ще бъдат предприети действия за основен или текущ ремонт е въпрос на съответно техническо решение при изготвяне на съответните проекти и не засяга законосъобразността на акта. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването.
Решение е правилно.
Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно заповед за делегиране на правомощия от кмета на СО, без допуснати нарушения във формата и съществени такива на административно производствените правила. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани всички заинтересовани лица в производството, съответно са им връчени констативните протоколи.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на фактически основания изложени в заповедта и за немотивираност. Напротив в оспорената заповед за изложени подробно фактическите основания за издаването й в рамките и съответстващи на правните основания, посочени в нея. Неоснователно е и възражението за това, че оспореният строеж не е индивидуализиран в заповедта. Правилно и в съответствие със закона строежът е описан като „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми“, а именно като единство от сгради, съоръжения и линейни обекти на транспортната инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР на ЗУТ /В този смисъл е и трайната съдебна практика решение № 6779 от 05.06.2020г. по адм.д. № 11698/2019г. на ВАС и решение № 13219 от 23.10.2020г. по адм.д. № 189/2020г./. Неоснователно е възражението, че същият не е едно цяло и съответно не съществува обект от вида на описания. Напротив във връзка с определението за строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ такива са и съоръженията на техническата инфраструктура в рамките на понятието по § 5 т. 31 ДР на ЗУТ като единство от сгради и съоръжения и линейна инфраструктура. Неоснователно е и възражението, че се касае за два строежа, а именно въжена линия „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и въжена линия „Бай Кръстьо – Голи връх“. Това възражение се опровергава и от описанието на наредения за ремонт строеж съгласно Актът за частна общинска собственост № 488 от 22.10.1998г., с който обектът е актуван като частна общинска собственост, в който всички станции и съоръжения са описани като въжена линия – Драгалевци. Извода на единство на съоръжението се потвърждава и от представения по делото информационен меморандум на „Въжени линии“ АД, неразделна част от договора № 58 от 20.12.2007г. за продажба на 100% от капитала на „Въжени линии“ АД, включен между Столичен общински съвет и „Витоша ски“ ЕАД. В информационния меморандум в частта по т. I.2 „Права на собственост върху недвижими имоти и движими вещи“ в т. I.2.2 и в частта „Съоръжения, трайно прикрепени към земята или сградите“ обектът е описан като пътническа въжена линия „Драгалевци – Голи връх“ като единство от сгради, съоръжения и линейна инфраструктура. А в частта „Описание и технически данни на пътническите лифтове, собственост на „Въжени линии“ ЕАД въжената линия „Драгалевци – Голи връх“ е описана като една въжена линия, състояща се от две части. Следва да се посочи и че в диспозитивната част на оспорената заповед правилно и в съответствие със закона нареденият за ремонт строеж е описан като единството, като в самата заповед детайлно са описани сградите, съоръженията и техническата инфраструктура, която обхваща единството на наредения за ремонт обект. Поради и това не е налице нарушение от категорията на съществените, което да препятства възможността да се разбере кой е обекта, предмет на разпореждането по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, съответно не е нарушено и правото на защита на адресата на заповедта.
Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че „В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване“. Предвид цитираната разпоредба е правилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат обекта и да извършат укрепването и заздравяването е собственика, който е и адресата на заповедта.
При установяване, че обектът не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяван. В случая е правилен извода на съда, че са установени имено тези обстоятелства, включително от приетата по делото СТЕ, че обектът не е поддържан и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собственика, а в случая и на обществото, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането му. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че обектът не е застрашен от самосрутване и подлежи на ремонт и заздравяване /също установено от експертизата/, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че заповедта е материално законосъобразна.
Неоснователно е възражението в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта, съответно неправилност на извода на първоинстанционния съд в обратна насока, тъй като не е било уточнено точно на кои от изискванията на чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ не отговаря съоръжението. Това е така, тъй като изпълнението на изискванията по посочената разпоредба е предмет на следващите действия, които са предписани със заповедта, а именно предмет на инвестиционния проект за ремонт, който следва да се изработи и при извършване на ремонтните дейности съоръжението да се приведе в съответствие с тези разпоредби. Фактическият състав на чл. 195 ал. 4 ЗУТ се изпълва с констатирането на строеж, който не е поддържан в добро състояние или евентуално обстоятелствата по чл. 195 ал. 3 ЗУТ, която е неотносима в настоящия случай. При наличието на такава констатация, съответно е налице правомощие за издаване на заповед от категорията на оспорената в това производство. А по делото безспорно от събраните и обсъдени от съда в цялост доказателства е установено, че обектът, предмет на заповедта не е в добро състояние, подлежи на ремонт, което изпълва фактическия състав за издаване на заповедта.
Най – накрая правилен е извода на съда, че това дали следва да се извърши основен или текущ ремонт, съответно вида на необходимите ремонтни или възстановителните дейности, е въпрос на последващо техническо решение, което ще бъде определено по вид и обем с изготвянето на инвестиционен проект, одобряването/ съгласуването му. В производството по издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ административния орган няма задължение или правомощия да определи точно какъв вид ремонтни работи следва да бъдат извършени.
Предвид изложеното оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4158 от 22.06.2023г., постановено по адм. дело № 5883/2021г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „Въжени линии“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на Столична Община сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Коментари
Последни
Кметът на София за Симеоновския лифт: Чухме доста художествени измислици
„Чухме доста художествени измислици на тема Витоша и поредната порция на ГЕРБ да прехвърлят ви... Прочети още...
ГЕРБ-София: Спирането на Симеоновския лифт дава право на общината да си върне лифтовете на...
Със спирането на Симеоновски лифт собственикът на лифтовете „Витоша ски“ нарушава приват... Прочети още...
Заради ремонта на бул. Т. Каблешков в София: Без коли при бл. 261 (ВИДЕО)
Строителните дейности по бул. „Тодор Каблешков“ в столичния кв. Манастирски ливади - изт... Прочети още...
Кметът на София обещава да се засили контролът на драскачите по сгради
Столична община започна да чисти от графити и драсканици обществени сгради, подлези и емблематични с... Прочети още...
Виж също
closeСашко умишлено е свалил часовника си, с който е можел да бъде отк......
Сашко от Перник, който преди време изчезна за 9 дни, а вчера се изгуби отново, умишлено е свалил часовника си, чрез койт...
Прочети още keyboard_arrow_right