ВАС осъди Витоша ски за 100 лв., трябва да се възстанови Драгалевския лифт

Върховният административен съд реши окончателно, че Драгалевският лифт трябва да бъде възстановен от собственика му и осъди дружеството "Въжени линии“, собственост на "Витоша ски" АД, да заплати на Столична община сума в размер на 100 лева, разноски по делото.

Решението на ВАС е окончателно. Новината съобщибившият кмет на София Йорданка Фандъкова във Фейсбук.

"Спечелихме тази дълга съдебна битка, която отне повече от 2 години и половина. Заповедта за ремонт и възстановяване на Драгалевския лифт беше издадена от главния архитект на София арх. Здравков през април 2021 г. Очаквано тя беше обжалвана от собственика „Витоша ски/ Въжени линии“ на всички възможни съдебни инстанции. Сега с окончателното решение на ВАС собственикът е задължен да ремонтира лифта", казва Фандъкова.

Витоша ски след решението на ВАС: Сезирали сме РИОСВ - София и над година и половина нямаме отговор

Според нея възстановяването може да започне до няколко месеца, защото благодарение на действия на арх. Здравков процедурата е напреднала.

"За възстановяването на Княжевския лифт – съдебните спорове по заповедта за неговото възстановяването продължават, все още", уточнява тя.

Подмяната на Драгалевския лифт може да се случи до “Бай Кръстьо”

Ето решението на ВАС:

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по касационна жалба на „Въжени линии“ ЕАД със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адв. Петров, против решение № 4158 от 22.06.2023г., постановено по адм.д. № 5883/2021г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед № РА – 20 – 27 от 26.04.2021г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195 ал. 4 във връзка с ал. 1 ЗУТ и чл. 196 ал. 3 и ал. 5 ЗУТ на жалбоподателя е наредено като собственик да извърши необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне и заздравяване, и привеждане в съответствие с изискванията на чл. 169 ЗУТ на строеж „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми, като изпълни следните мероприятия: 1.1 изготвяне на инвестиционен проект от експерти с необходимата подготовка и лиценз за ремонт и усилване като цяло по съществуващо положение на строеж „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми; 1.2 изпълнение на одобрения/съгласуван инвестиционен проект. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото.

Витоша ски работят по проект за възстановяването на Драгалевския лифт

С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навежда съображения, че оспореното решение не отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 172а ал. 2 АПК и е немотивира. Посочва, че съдът не е обсъдил възражението, че оспорената заповед е издадена за несъществуващ обект, тъй като нареденият за ремонт обект съобразно понятието за строеж и обект по § 5 т. 38 и т. 39 ДР на ЗУТ в правния мир не съществува, а съществуват два строежа по смисъла на § 1 т. 30 от ВР на Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на въжените линии, а именно въжена линия „Драгалевци - Заслона“ /в старата документация секция „Бай Кръстьо“/ и въжена линия „Заслона – Голи връх“. Поради това твърди, че е невъзможно изпълнението на заповедта с изработването на един проект, тъй като се касае за различни строежи с различни характеристики и конструктивно изпълнение. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за липса на допуснати нарушения на административно производствените правила при издаване на заповедта, като твърди такива – неизясняване на всички факти от значение за спора. Посочва и че поради наличието на невъзможен предмет на заповедта, тъй като оригинални части за такъв лифт вече не се произвеждат – то не може да бъде извършен ремонт, а единственият вариант е реконструкция на лифта, което обаче в производството по чл. 195 ЗУТ твърди, че не може да бъде наредено. Твърди и неправилност на извода за материална законосъобразност на заповедта, тъй като посочва, че основание за издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ е нарушаване на някое от изискванията на чл. 169 ал. 1 ЗУТ, каквото нарушение обаче в случая не е налице, тъй като е било установено, че седалковите въжени линии „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и „Бай Кръстьо – Голи връх“ и станциите към тях са в добро състояние. Навежда съображения и че не е указано точно кои хипотези в рамките на алинеите чл. 169 ЗУТ са нарушение и съответно в съответствие с кои от тях следва да се приведе строежа, както и че не е указано в заповедта точно какъв ремонт да бъде извършен – основен, текущ или реконструкция. Навежда съображения и за неправилност на извода на съда за съответствие на акта с изискванията за форма, като напротив твърди, че в същия във връзка с изложеното по – горе липсват фактически основания за издаването му. Искат оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността или алтернативно се отменя оспорената заповед. Претендират разноски.

Ответникът Главният архитект на Столична община /СО/, чрез процесуалния си представител юрк. Иванова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на договорено в полза на процесуалния представител на жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган по чл. 195 ал. 4 във връзка с чл. 196 ал. 3 ЗУТ в рамките на предоставените му правомощия с представена по делото заповед № СОА21 – РД 09 – 455 от 22.03.2021г. на кмета на СО съгласно § 1 ал. 3 ДР на ЗУТ , както и без допуснати нарушения на административно производствените правила, тъй като е била спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 от ЗУТ, съставени са констативни актове, сведени до знанието на адресата си, който се е възползвал и от правото си да направи възражения по тях, съответно не е било нарушено правото му на защита. Приел е наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ във връзка с ал. 1, а именно, че кметът на общината може да задължи собствениците да извършат в срок определени ремонти и възстановителни действия, позовавайки се и на заключението на вещото лице относно възможността за решаване на констатираните проблеми по съоръжението чрез ремонт /основен или текущ/. Приел е, че това дали се касае и дали ще бъдат предприети действия за основен или текущ ремонт е въпрос на съответно техническо решение при изготвяне на съответните проекти и не засяга законосъобразността на акта. По изложените съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването.

Решение е правилно.

Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, съгласно заповед за делегиране на правомощия от кмета на СО, без допуснати нарушения във формата и съществени такива на административно производствените правила. Правилен е извода на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като е спазена процедурата по чл. 196 ал. 2 ЗУТ, като са поканени и са изслушани всички заинтересовани лица в производството, съответно са им връчени констативните протоколи.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на фактически основания изложени в заповедта и за немотивираност. Напротив в оспорената заповед за изложени подробно фактическите основания за издаването й в рамките и съответстващи на правните основания, посочени в нея. Неоснователно е и възражението за това, че оспореният строеж не е индивидуализиран в заповедта. Правилно и в съответствие със закона строежът е описан като „Двуседалков открит лифт „Драгалевци“ – лифтови станции и въжена линия с конструкция на фундаменти и носещи стълбове, конструкция седалки, носещо стоманено въже, ролкови и закрепващи механизми“, а именно като единство от сгради, съоръжения и линейни обекти на транспортната инфраструктура по смисъла на § 5 т. 31 ДР на ЗУТ /В този смисъл е и трайната съдебна практика решение № 6779 от 05.06.2020г. по адм.д. № 11698/2019г. на ВАС и решение № 13219 от 23.10.2020г. по адм.д. № 189/2020г./. Неоснователно е възражението, че същият не е едно цяло и съответно не съществува обект от вида на описания. Напротив във връзка с определението за строеж по § 5 т. 38 ДР на ЗУТ такива са и съоръженията на техническата инфраструктура в рамките на понятието по § 5 т. 31 ДР на ЗУТ като единство от сгради и съоръжения и линейна инфраструктура. Неоснователно е и възражението, че се касае за два строежа, а именно въжена линия „Драгалевци – Бай Кръстьо“ и въжена линия „Бай Кръстьо – Голи връх“. Това възражение се опровергава и от описанието на наредения за ремонт строеж съгласно Актът за частна общинска собственост № 488 от 22.10.1998г., с който обектът е актуван като частна общинска собственост, в който всички станции и съоръжения са описани като въжена линия – Драгалевци. Извода на единство на съоръжението се потвърждава и от представения по делото информационен меморандум на „Въжени линии“ АД, неразделна част от договора № 58 от 20.12.2007г. за продажба на 100% от капитала на „Въжени линии“ АД, включен между Столичен общински съвет и „Витоша ски“ ЕАД. В информационния меморандум в частта по т. I.2 „Права на собственост върху недвижими имоти и движими вещи“ в т. I.2.2 и в частта „Съоръжения, трайно прикрепени към земята или сградите“ обектът е описан като пътническа въжена линия „Драгалевци – Голи връх“ като единство от сгради, съоръжения и линейна инфраструктура. А в частта „Описание и технически данни на пътническите лифтове, собственост на „Въжени линии“ ЕАД въжената линия „Драгалевци – Голи връх“ е описана като една въжена линия, състояща се от две части. Следва да се посочи и че в диспозитивната част на оспорената заповед правилно и в съответствие със закона нареденият за ремонт строеж е описан като единството, като в самата заповед детайлно са описани сградите, съоръженията и техническата инфраструктура, която обхваща единството на наредения за ремонт обект. Поради и това не е налице нарушение от категорията на съществените, което да препятства възможността да се разбере кой е обекта, предмет на разпореждането по чл. 195 ал. 4 ЗУТ, съответно не е нарушено и правото на защита на адресата на заповедта.

Чл. 195 ал. 4 ЗУТ предвижда, че „В случай че обект по ал. 1 не се поддържа в добро състояние, както и при възникване на обстоятелствата по ал. 3, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване“. Предвид цитираната разпоредба е правилен извода на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради наличие на предпоставките визирани в правната норма, при които собствениците могат и следва да бъдат задължени да извършат съответно ремонтни и възстановителни работи по собствения си обект. В случая при издаване на заповедта и във връзка с разпоредбите на чл. 195 ал. 4 и във връзка с чл. 195 ал. 1 от ЗУТ задължени да поддържат обекта и да извършат укрепването и заздравяването е собственика, който е и адресата на заповедта.

При установяване, че обектът не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяван. В случая е правилен извода на съда, че са установени имено тези обстоятелства, включително от приетата по делото СТЕ, че обектът не е поддържан и се нуждае от ремонтни и заздравяващи дейности, поради и което правилно, при наличие на законовите предпоставки и в интерес на собственика, а в случая и на обществото, кметът е наредил заздравяването и ремонтирането му. Т.е. при наличие на предпоставките по чл. 195 ал. 4 ЗУТ и при установяването, че обектът не е застрашен от самосрутване и подлежи на ремонт и заздравяване /също установено от експертизата/, в съответствие със закона, е издадена оспорената заповед. В тази връзка е правилен извода на съда, че заповедта е материално законосъобразна.

Неоснователно е възражението в касационната жалба за незаконосъобразност на заповедта, съответно неправилност на извода на първоинстанционния съд в обратна насока, тъй като не е било уточнено точно на кои от изискванията на чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ не отговаря съоръжението. Това е така, тъй като изпълнението на изискванията по посочената разпоредба е предмет на следващите действия, които са предписани със заповедта, а именно предмет на инвестиционния проект за ремонт, който следва да се изработи и при извършване на ремонтните дейности съоръжението да се приведе в съответствие с тези разпоредби. Фактическият състав на чл. 195 ал. 4 ЗУТ се изпълва с констатирането на строеж, който не е поддържан в добро състояние или евентуално обстоятелствата по чл. 195 ал. 3 ЗУТ, която е неотносима в настоящия случай. При наличието на такава констатация, съответно е налице правомощие за издаване на заповед от категорията на оспорената в това производство. А по делото безспорно от събраните и обсъдени от съда в цялост доказателства е установено, че обектът, предмет на заповедта не е в добро състояние, подлежи на ремонт, което изпълва фактическия състав за издаване на заповедта.

Най – накрая правилен е извода на съда, че това дали следва да се извърши основен или текущ ремонт, съответно вида на необходимите ремонтни или възстановителните дейности, е въпрос на последващо техническо решение, което ще бъде определено по вид и обем с изготвянето на инвестиционен проект, одобряването/ съгласуването му. В производството по издаване на заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ административния орган няма задължение или правомощия да определи точно какъв вид ремонтни работи следва да бъдат извършени.

Предвид изложеното оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено в размер на 100 лв. съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4158 от 22.06.2023г., постановено по адм. дело № 5883/2021г. по описа на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА „Въжени линии“ ЕАД със седалище гр. София да заплати на Столична Община сума в размер на 100 (сто) лева, разноски за тази инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.