Честит празник, София: Мъдрецът, който добре позна...

Днес, 17 септември, почитаме великомъченица София и нейните дъщери - Вяра, Надежда и Любов, а с решение на Столичния общински съвет от 25 март 1992 г. денят е обявен и за празник на българската столица.

Четирите мъченици загинали за вярата си през II век. Подложени на мъчения от император Адриан, трите девойки не се отрекли от Христос и били обезглавени. Майка им станала свидетел на техните мъки, погребала телата им и предала душата си на Бога.

Легенда или истина, поуката е налице: когато човек вярва в нещо докрай, нищо не е в състояние да пречупи духа му, дори ако това е за сметка на самия му живот.

Живеем във все по-абсурден свят, където ценностите девалвират, а на почит са материалните неща. Обръщайки гръб на духовното, ние губим значителна част от човешката си същност. Между потребителя и човека пропастта става все по-голяма.

Сега вярата, надеждата и любовта са в режим на оцеляване, а мъдростта сякаш става все по-непосилна. От нас зависи какви искаме да бъдем, как и с какво искаме да бъдем запомнени. Справедливостта на света зависи от вярата, която носим в сърцата си. На нея трябва да се опираме в трудни моменти, когато се почувстваме изгубени и сами.

Как да разчитаме на надеждата, ако не искаме смело да вървим напред в преследване на мечтите си? Развитието и промяната не са даденост. Всяка надежда е пътеводна светлина за онези от нас, които не искат да съществуват в тъмнината на страха и отчаянието. Надеждата винаги е подкрепа след неуспех, защото пътят продължава да бъде пред нас и от нас зависи да го извървим пълноценно докрай.

А любовта? Ах, любовта! Не мога да спра да пиша за нея, тя е смисълът на всичко. Както обичам да казвам, без любов не се живее, от любов не се умира. Трябва да я споделяме, но и трябва да я заслужим. Чрез нея ставаме завършени човешки същества. Да даваме от любов е най-върховният екстаз за душата.

Сам по себе си животът е красота. За Агата Кристи „времето е най-добрият убиец“, но вярвам и имам надеждата, че любовта ще ни даде възможност да се докоснем истински до щастието такова, каквото всеки от нас го вижда за краткия си живот. Предпочитам да гледам на времето като на мъдрец, който не забравя четирите мъченици, които честваме днес – София, Вяра, Надежда и Любов.

Честит празник!

Добромир Банев