Д-р Даскалов пред Столица.bg: При запуснати случаи...

На 13 октомври отбелязваме Световния ден на зрението. По този повод разговаряме с д-р Веселин Даскалов, управител на Специализираната очна болница „Пентаграм“ и едно от изявените имена в офталмологията у нас. Д-р Даскалов е с над 30-годишен опит като офталмолог. За себе си казва, че неговото хоби е да оперира. Прави по около 2000 операции на година.

- Д-р Даскалов, колко често трябва да се посещава офталмолог и как пандемията от COVID-19, която за големи периоди от време, направи невъзможни профилактичните прегледи, се отрази на зрението на българите?

- На първата част от въпроса си - при сухата форма на макулна дегенерация влошаването на зрението настъпва постепенно и има някои симптоми, за разлика от при влажната, при която една сутрин се събуждаш с черна пелена пред очите. Признаците са изкривяване на образите, изкривяване на правите линии, на което пациентите не винаги обръщат внимание. Затова е добре поне веднъж годишно да посещават офталмолог. При хората над 50 г. това е задължително. Освен това като ходят пациентите да си сменят очилата, дори и да не им предложи лекарят, те трябва активно да изискват да им бъде направен преглед на очните дъна.

- Оказа ли влияние на профилактичните прегледи пандемията от COVID-19?

- Пандемията осуети профилактичните прегледи – отговорът е категорично да. И причината не беше само в пациентите, които се страхуваха да посещават болнични заведения, но и в самите клиники. Много от колегите си затвориха кабинетите, което също е разбираемо. Всички бяхме уплашени. И резултатът е налице. Преди пандемията (тъй като пътувам за консултации в цялата страна), бяхме решили, че сме се справили с тежките катаракти в България – т.нар. хиперматурни катаракти, които чакат с години да се оперират и обикновено са единици в рамките на една година. Сега обаче какво се случи? В рамките на една година ние нямаме нормални катаракти! Това е доста тревожно!

- Успявате ли все пак да помогнете на тези пациенти?

- За щастие, за разлика от глаукомата, за която е известно, че каквото вземе не връща, при катарактите имаме по-голям шанс да помогнем. Тези запуснати случаи обаче ни принуждават да заменяме съвременните техники на операция с по-стари методи, с по-голям разрез. И това съвсем не е рядко! Особено при мен, където са съсредоточени пациенти с катаракта, които живеят в провинцията. Същото се случи и при пациентите с глаукома.

- Като заговорихме за съвременни техники, какви са новостите във вашата област? Една реклама, която чух наскоро, обещаваше на пациентите да „хвърлят очилата“. Наистина ли е възможно, особено при хора с комплексни проблеми?

- Качеството на катарактната и рефрактивната хирургия и наличието на множество импланти с различни оптични качества подобри страшно много качеството на живот на нашите пациенти, изискванията към лекарите и претенциите. Все повече млади хора (между 40 и 60 г.) искат „да си хвърлят очилата“. След 40 години е възрастта, в която човек започва да носи очила за четене, за работа на компютър. Много от хората така и не свикват с очилата и идват при нас, казвайки, че искат да ги махнат, и действително днес това стана възможно. В днешно време имаме много голям арсенал от вътреочни лещи, които използваме не само за узрели или презрели катаракти, а и при пациенти, които нямат катаракта, за да коригираме нуждата им да гледат на различни разстояния чисто.
Що се отнася за рефрактивната хирургия, и там нещата много се промениха. Аз съм един от пионерите, които започнаха с този тип хирургия в България преди 25 години. Тогава можехме да коригираме само късогледство и то в определен диапазон на диоптрите (до 6 диоптъра). Сега вече се коригира и далекогледството, освен това можем да коригираме абсолютно всякакви диоптри – за далекогледство, късогледство и астигматизъм. Това може да стане както с лазерна корекция, така и с помощта на т.нар. контактни, вътреочни лещи. При този метод, без да махаме лещата на пациента, можем да коригираме неговата висока миопия (късогледство) или хиперметропия (далекогледство), стига той да има показания.

- Тоест тези лещи са подобни на контактните, които се използват като алтернатива на очилата, но се поставят в самото око и не се махат, така ли?

- Да, точно така. Това са лещи, които се поставят вътре в окото на пациента и остават за постоянно. За разлика от контактните лещи, тези не се свалят. Освен това се запазва собствената леща на пациента.

- А какви са показанията?

- Хора, които не са подходящи за рефрактивна хирургия (например хора с тънки роговици). Обикновено на по-големите диоптри (над 8-10 диоптъра) могат да се поставят такива вътреочни лещи, както при хиперметропии, т.е. далекогледство над 4 диоптъра също е за предппочитане, защото при тях лазерната хирургия не винаги е ефективна, а и не винаги е показана. При тях променяме страшно много конфигурацията на роговицата, тя изтънява, при което има опасност за връщане на диоптри и за други усложнения. Докато при хиперметропията (далекогледството) е обратно – там така променяме конфигурацията на роговицата, че я правим силно пречупваща и се увеличават оптични феномени, които пречат на зрението на пациента. Затова вътреочните контактни лещи имат все повече място в съвременната офталмология.

- А колко струва това удоволствие – да ходим с перманентни лещи?

- За съжаление, като всяка нова технология, те все още са скъпи и клиентите ги избягват, но са опция в лечението на рефракционните аномалии, при които, ако иска пациентът да вижда добре, няма друг избор. Една вътреочна контактна леща струва около 1500 евро на око, докато при лазерните корекции цената варира от 600 до 1200 евро. Разликата е съществена.

Моника Николова