Начална страница / Без категория / Докладът на Геел като инструмент за мобилизация

Докладът на Геел като инструмент за мобилизация

Докладът на датския архитект и урбанист Ян Геел за неприятните истини за състоянието на публичните пространства в централната градска част на София
Модернизацията и експлоадиращата урбанизация е преоразмерена, себеутвърждаваща се и спекулативна архитектура
Загуба на ценността на публичното градско пространство
Тотална глобална доминация на автомобила като средство за транспорт
Трябва да се обърнем към човешкия мащаб към своя град
Да мислим публичното пространство като право на всеки
Да предоставим алтернативи

Преди седмица в София беше представен докладът “Публични пространства и обществен живот” на датското архитектурно и изследователско студио Gehl [Геел], продължаващо мисията да разпространява идеите на своя създател Ян Геел в различни градове по света. Докладът е финалният продукт на едногодишно сътрудничество на Столична община с Геел в проекта “София – град за хората”. В този текст ще опиша защо считам, че изработването на доклада беше полезна стъпка за града и как докладът може да се превърне в  градoустройствен документ с безпрецедентна отвореност на посланията. Документ, в който комплексна урбанистична теория се концентрира в текстове и изображения, които могат да бъдат прочетени и разбрани от максимален брой жители на града. Документ, който може да бъде лесно припознат от различните политически кръгове в градското управление и съответно да оформя консенсус и насочени действия за реализирането му. Докладът на Геел излиза от рамките на типична стратегия, превръщайки се в още един мощен инструмент за въвличане и мобилизация на гражданите, които могат информирано да изискват полагащото им се качествено публично пространство. Гледните точки, които изказвам тук, разбира се са субективни поради участието ми в екипа, работил с Геел от българска страна.
Процесът

С Геел се свързва главният архитект на София Здравков, подготвяйки концепцията си за кандидатстване за поста и в последствие той и кметът на София го канят да сътрудничи на Столична община. Паралелно с това пловдивското издателство Жанет45 подготвиха излизането на български на книгата на Геел “Градове за хората”, а One Architecture Week поканиха Геел да изнесе лекция в Пловдив. През 2014г. едно малко софийско урбанистично студио “Плейсмейк”, чийто създатели са обучавани по методологията за изследване на публичните пространства на Геел в университетите в Сейнт Луис и Мелбърн,  започва активно да прилага методологията в проектите си за устройствени планове и публични пространства в София, Никопол и Силистра. “Плейсмейк” и екипа, който оформя главния архитект (виж карето) стават и вече обучения партньор на Столична община и Геел в организиране на работилници и добороволци, преброявания, картиране и събиране на данни за централните градски части, които да станат част от доклада на датското студио.
Друг важен момент от този процес е създаването на т. нар. Инициативен комитет за промяна на системата за градско планиране (или ЗА градско развитие), събрал около 50 личности, професионални и НПО, които преди две години при смяната на главния архитект на София, поискаха от Столична община в серия отворени писма и събития качествена промяна в методите на планиране. Част от тази мобилизация пожелахме да споделим отговорността на този доклад включвайки се в изработването му.
Посланието на доклада

Няма да преразказвам в детайл съдържанието на доклада – това направиха вече доста медии, а и най-добре би било да прочетете доклада сами, дори да не се чувствате компетентни в темата – едно от най-големите му качества е, че е достъпен и разбираем за всички. Говори за сложни проблеми на достъпен език, кара те да се чувстваш съпричастен.

Докладът анализира потенциалите на града през съществуващите и новосъбрани данни за централната градска част на София, разглежда предизвикателствата и извежда възможно отговори – някои нискобюджетни и осъществими в обозрим период от време, други с дълъг хоризонт, изискващи настойчиви и продължителни действия. Накратко посланието: както в много други градове по света, така и в София автомобилът е превзел градското публично пространство в центровете на градовете. Модернизацията и експлоадиращата урбанизация води след себе си преоразмерена, себеутвърждаваща се и спекулативна архитектура с нечовешки мащаби, загуба на ценността на публичното градско пространство като право на хората и тотална глобална доминация на автомобила като средство за транспорт. Ако искаме центровете на градовете ни да предлагат качествено публично пространство на всички, а не да се превръщат неуютни транспортни пространства, уязвими на спекулация и приватизация от малцина, трябва да се обърнем към човешкия мащаб, публичното пространство като право на всеки и да предоставим алтернативи за придвижване и прекарване на времето в центъра на града. Важно е да бъдат изведени и приоритизирани алтернативите на автомобила като транспорт през инвестиции във велосипедна мрежа, градски транспорт, мрежа от непрекъснати пешеходни пространства. Нека се вгледаме в потенциалите на София, да анализираме предизвикателствата и да дадем на хората физически осезаем отговор под формата на непрекъсната мрежа от публични пространства с човешки облик и мащаб.

Докладът казва приятни и неприятни истини за състоянието на публичните пространства  в централната градска част на София. Истини, които понякога е трудно да бъдат чути, но без проблематизацията на състоянието на градската среда, каквито и мерки да бъдат предписани, биха изглеждали като необосновани. Освен малко или повече познати констатации и препоръки, докладът споменава и определени специфични за София мерки, които няма да намерите в други разработвани стратегии. А именно констатира неравното разпределение на качествени публични пространства в южната и северната част на центъра, предлага адресиране на масовото приватизиране на публични пространства например по бул. Витоша, предлага преустройство и отваряне на училищните дворове в центъра на града.

Критиците и техните аргументи

Докладът намери разбира се своите критици – интересно е какво казват те. Например че докладът не разкрива нищо ново и нечуто досега. “Това, което … пишат в доклада, е казано и написано от българи многократно в течение на десетилетия и… не е реализирано.” пише Павел Попов в Култура. И което е факт – екипът на Геел наистина формулира проблеми, които далеч не са непознати или неизказвани. Но нека видим кой точно изказваше всички тези проблеми в миналото, кой защитаваше публичните пространства като обща ценност, кой говореше за запазването на по-ниската височина на сградите в центъра, кой търсеше запазване на характера на историческия център, кой се бореше срещу доминацията на автомобила и срещу алтернативите му. Това бяха предимно маргинални НПО активистии малки групи професионалисти през блоговете и сайтовете си, които бяха разглеждани от мнозинството градоустройствения и политически елит като някакви екзотични мечтатели, вървящи срещу естественото икономическо развитие на града, срещу инвеститорите и срещу ‘манталитета на българина’. Спомнете си например какви проекти за кръстовища на две нива, молове и високи сгради бяха проектирани и реализирани в мандата на предишния главен архитект с безрезервната подкрепата на целия градоустройствен и архитектурен елит. Дори и в момента наричащите себе си ‘доайени’ в градоустройството не смеят да защитят публично намаляването на скоростта, транзитния трафик, броя на автомобилите и паркинг местата в центъра на София. Не смеят да подкрепят смело повече обвързвани пешеходни зони и по-малко автомобилни ленти или да се противопоставят на приватизирането на публичното пространство. Ако докладът наистина изказва вече отдавна обсъждани теми, по които има обществен консенсус, защо тогава се чуват гласовете на утвърдени професионалисти срещу изводите му, защо те не го подкрепят с две ръце и не го припознаят като още един силен аргумент и институционален лост за качествена промяна? Да не би да е защото всъщност не желаят тази радикална промяна, която предлага доклада…?

Другият често повтарян аргумент е този, че докладът предписва мерки, за едни други (северо-западно европейски) общества и не се съобразява манталитета на българина – аргумент изказан от Тодор Булев на общественото представяне на доклада в УАСГ на 5 октомври, но тайничко споделян и от прогресивни кръгове. Разбирайте, докладът е нереалистично радикален и неизпълним. Това в общия случай отново е аргумент, който се прилага в случай, че търси възможност да избегнеш радикалната промяна. Сякаш ‘манталитетът’ е нещо генно наследено за жителите на тази територия, което никога не може да бъде променено и българите (както и впрочем останалия свят) се возят на автомобили масово от 500, а не само от някакви си 50г. За да бъде настанен човекът в автомобила, а целият дизайн на градовете да бъде обърнат в тяхна полза, са положени неимоверни политически и институционални усилия. И те се случват през коалиране на градски управи с мощни автомобилни и нефтопроизводители, както и с едни от най-известните исторически фигури в градското планиране. И те всички години наред фантазират и по-късно реализират функционалния град, чийто улици служат единствено транспортни функции, а човеците са малки зъбни колела в машината на прогреса. ‘Манталитетът’ не е нещо непроменимо и статично, някакъв уникален културен артефакт, който не можем да си позволим да загубим, а е политическа конструкция, която исторически е променяна с насочени политически действия в продължения на години. А това казват и експертите от Геел – трябва да се работи към бавна и постепенна промяна на мисленето, без нея няма как да се постигнат резултати в посока ‘град за хората’. Отново въпросът остава – критиците на аргументите в доклада на Геел всъщност искат ли някаква промяна?

Съмненията

Разбира се, остават съмненията изказвани вече много пъти от много хора – какво гарантира, че всичко, което пише в доклада ще бъде изпълнено. Как да гарантираме, че това няма да бъде поредната стратегия, която ще бъде забравена месеци след като е изработена, а още следващата градска управа ще я зачеркне с червен маркер като ‘грешка на предишното управление’? Въпросът беше зададен и към Геел, но никой няма рецепта – всичко зависи от институционалния апарат и политическите реалности,казват те. Градоустройствените процедури в Лондон и Сидни отнемат повече от десет години, за да бъдат приложени мерките, Москва се справят далеч по-бързо, но не непременно търсейки консенсус с жителите си. В Ню Йорк изпълнението на мерки в доклада се случват по-бързо, докато в новозеландския град Крайстчърч управата решава да се обърне към доклада на Геел чак след като земетресение разрушава напълно центъра. Историите са много, въпросът какво конкретно ще направи Столична община остава в нейните ръце. Със сигурност обаче не е нужно да чакате земетресение, за да направите земетръсен план, („You don’t need an earthquake to do an earthquake plan.“) казва Хенриет Вамберг от Геел.

Всички погледи са вперени в кмета, заместник кметовете, главния архитект и Общинския съвет и очакват от тях решителност и действия в посоката предложена от доклада на Геел. Те от своя страна ще търсят подкрепата на жителите на София за мерките, които са непопулярни и не намират всеобщо разбиране. Първите опити вече са направени – плановете за продължаване на пешеходната зона на бул. Витоша в посока бул. Стамболийски и площад “Македония”. Но да видим дали и как това ще бъде реализирано устойчиво във времето.

Също така по време на разработването на доклада на Геел информация и данни бяха координирани заедно с другите паралелно разработвани в София стратегии – Визия за София, План за устойчива градска мобилност, кандидатстване за Европейска зелена столица – така че да могат максимално много стратегически мерки да бъдат, припознати, споделени и да залегнат в съответните им бюджети.

Докладът като инструмент за мобилизация

Твърдя, че това е един от малкото или единствения градоустройствен стратегически документ, изготвен от Столична община през годините, който не остава експертно затворен за непрофесионалния читател. Интересът към него е безпрецедентен за подобен документ, а дебатът, който се оформя е необходим. Това се разглежда от дадени експерти в урбанизма като слабост на доклада, но за мен това е безспорно една от най- силните му страни. Действията за реализиране на мерките в доклада могат да бъдат приложени само с решителност и настойчиви действия на градската управа на София. Но устойчивостта на тези действия през смяната на кметове и общински съветници може да бъде гарантирано с информираните действия, въвличане в диалог и непрекъснат конструктивен натиск от страна на граждани, медии и НПО. И то през факта, че максимално голям брой хора познават съдържанието на този доклад и очакват изпълнението му. Рядко в новата история на София темата за урбанизма и градската среда е била толкова публично дебатирана и се е радвала на толкова широк интерес. Това е така и заради реализирането на този доклад освен заради насочените усилия на много организации, професионалисти и активисти в последните години. Докладът е още един инструмент за мобилизиране на гражданска енергия, която също може да бъде лост за промяна, отстояваща от градската управа своето право на качествени публични пространства и алтернативи за придвижване за всички жители и пришълци в София.

*Павел Янчев е част от екипа, който работи с Gehl по проекта “София – град на хората” заедно със Силвия Чакърова, Нурхан Реджеб, Галя Алексова, Деспина Кънева и Стела Калоянова, Зорница Миткова и още 35 доброволци от страна на студио “Плейсмейк”, както и със главния архитект Здравко Здравков, Николай Каменов, Мартина Ненова и Христо Харлов от страна на НАГ и Столична община.
Докладът на Геел може да бъде свален от страницата на Направление “Архитектура и градоустройство” към Столична община 
ТУК.

Източник: Маргиналия

Харесайте нашата страница и следете всички новини от столицата

Коментари

коментара

Относно Столица.bg

Виж също

Йорданка Фандъкова: Планираме да почистим 85 км речни корита тази година

Кметът на столицата, Йорданка Фандъкова, сподели след направената проверка на язовир Искър, че тази година …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *