Арх. Борислав Игнатов пред Столица.bg: Негативните оценки са урок за всички, които се занимават с обществени пространства

photo_library
  • Председателят на КАБ арх. Борислав Игнатов

    Снимка: Личен архив

  • арх. Борислав Игнатов

    Снимка: Личен архив

У нас конкурсите и обществените обсъждания се правят, така че да имат колкото се може по-малко участници, казва председателят на УС на Камара на архитектите в България

Архитект Борислав Игнатов е председател на Управителния съвет на Камара на архитектите в България (КАБ). Той е един от членовете на комисията, която ще избира проект за реконструкция на площад "Света Неделя". По негово
настояване, като представител на гилдията бяха променени условията и беше пуснат втори конкурс, с условия, които ще позволят да има повече участници. Арх. Игнатов е проектант с голям опит у нас и в чужбина. Завършил е рхитектура в УАСГ София и след това в Колумбийския университет на Ню Йорк. 10 години работи и проектира в Ню Йорк и Бостън. Специализира в жилищни, обществени и промишлени сгради. Пред Столица.bg той коментира гражданското недоволство от ремонти и реконструкции в София, обществените поръчки и конкурсите за обществени пространства.


- Арх. Игнатов, бихте ли коментирали случая с водната стена на пл. „Гарибалди"?
- Случилото се показва, че такъв тип проекти, в централните части на градовете ни и особено в столицата, са много важни и за хората. Обществото реагира на всяко нещо, което се прави. Затова тези проекти трябва да се изработват много внимателно към средата и да има предварително широко обществено обсъждане, а не чак когато бъдат изпълнени, да има негативни коментари и реакции. Слагаме, гледаме, махаме... такъв подход е безотговорен и изключително скъп. Получените негативни реакции са сериозен урок за всички, които искат да се занимават с обществени пространства – както за възлагащите ги общински власти, така и за изпълнителите им. Те показват, че този тип проекти не могат да бъдат подценявани. Не може кмет и общински съвет да се правят на изненадани от резултата от проект, който самите те са приели и възложили за изпълнение. Излиза, че едва ли не някой друг е решавал вместо тях. Много е късно, когато нещо е реализирано и средствата са похарчени, да се казва, че не им харесва.

- Къде е пропускът?
- Пропускът се преповтаря нарочно от доста години в България. Когато се обявяват такъв тип обществени поръчки винаги се прави така, че да има колкото се може по-малко на брой участници. Залагат се много завишени икономически
критерии още в самото начало на конкурсите. Изглежда, че общините се боят от истински, открити, международни архитектурни конкурси. България е член на ЕС и всички конкурси и обществени поръчки у нас по дефиниция са отворени и за участие за всички в ЕС. Но у нас те се обявяват по такъв начин, че минават като незабележима информация и често са само на български език. Не се популяризират, не се осигурява независимо експертно жури и съответно не се обявява истински награден фонд, за да привлече много участници и да има честна конкуренция между много и различни идеи. Напротив, обявяват се такива условия, че в един конкурс да участват най-много 5 фирми и резултатът да бъде предрешен. Вижда се обаче, от резултатите на тази лоша практика, че икономическите показатели, като годишен оборот на фирма, брой служители и други нямат нищо общо със силата на идеите и качеството на проекта. Друг основен порок е, че администрацията подценява гражданите си и разчита, че е достатъчно нещо да е ново, за да бъде харесано. Те винаги бързат за усвояване на средства и не се задълбочават в оценката и обсъждането на предложените проекти. Хората обаче са много над това ниво. Гражданите припознават и възприемат добрите идеи, а лошите съответно ги отхвърлят и осмиват.

- Трябва ли да има промяна в нормативната база – в ЗОП, или само в условията за конкурсите?
- Камара на архитектите в България от няколко години работи много усилено в тази посока. Събрали сме богата информация за чуждия опит от сродни камари от Европа и особено от Австрийската камара на архитектите, които са лидери в провеждането на коректни архитектурни конкурси. Често обаче ни казват да не се сравняваме с тях. В Словения например, която е по-малка от нас, законът казва, че обекти, които са на стойност над 2 млн. евро задължително минават на открит конкурс, независимо дали са общински, държавни или частни. Подчертавам, че дори, частните възложители трябва да обявят конкурс и да обсъдят с обществеността проекта, който ще реализират преди да са започнали работа по строителството му. Това са възможни и достижими практики и у нас, стига да има желание. Да, за този тип работи трябват промени в ЗОП, когато става дума за обществени поръчки.

- Вие сте в комисията на конкурса за реконструкцията на площад „Св. Неделя", там също имаше промяна в условията и бе пуснат втори път?
- Да, промяната в заданието за конкурса беше направено по настояване на Камара на архитектите в България. Първоначално отказахме да участваме в журито, защото условията бяха прекалено завишени и акцентът беше върху икономически показатели, като оборот и персонал на проектантските фирми, допустими за участие. Столична община се вслуша в нашите протести и промени заданието като занижи тези критерии чувствително. В разговори с юристите и главния архитект на Столична община коментирахме, че Законът за обществени поръчки не позволяват определен тип процедури, които са обичайни практики в Европа. Не може например да се обяви конкурс с покани, когато възложителят иска да привлече конкретни известни с работата си архитекти, каквото е било тяхното първоначално желание.

- Сега доволни ли сте от условията на втория вариант конкурса за „Св. Неделя"?
- Сега изискванията са доста по-занижени от първоначалните условия и очаквам повече участници, които да бъдат допуснати да представят идеите си. Конкурсът е двуфазен, като в първата фаза се оценява опит, като реализация на подобни по размер пространства и икономически показатели. Преминалите първа фаза ще се допуснат до втора, където ще изработят и представят предложенията си. Смятам, че постигнахме доста с тази промяна, но истински правилното решение за в бъдеще е конкурсите да се провеждат изцяло по правилата на Архитектурния съвет на Европа към ЕК – открити за участие за всички правоспособни професионалисти, анонимни, международни. Това ще гарантира много по-добри резултати от досега. Провеждането на такива конкурси решава и проблемите с обществените обсъждания, защото те по правило завършват с големи изложби и публично представяне на резултатите.

- Има ли вече подадени от чужбина заявки за участие в конкурса за реконструкцията на „Св. Неделя"?
- Все още не сме се събирали в комисията по журиране. След като изтече срока за подаване на документи ще се съберем, за да се запознаем с постъпилите материали. До момента знам, че има запитвания от наши и чужди проектански екипи за условията за участие. Надявам се, че конкурсът „Св. Неделя" ще бъде с голямо международно участие и богатство на идеи от които да изберем победител. Добър пример през последните години бе конкурсът за новата бибилотека във Варна. Там постъпиха над 350 проекта от цял свят беше избран един наистина добър проект. Най-важното е, че той вече е широко представен, хората са добре запознати с него и смятам, че когато се реализира, тази библиотека ще е едно добро постижение.

- Как ще коментирате скандала с "Артекс"?
- Към момента няма запитване към КАБ за становище за валидността на разрешението за строеж на въпросната сграда. Въпреки това ние подготвяме наша позиция по въпроса. Този скандал е още едно доказателство на нашата теза, че ЗУТ с многобройните си поправки вече е изживял времето си и трябва да бъде прието изцяло ново съвременно законодателство на негово място с ясни и големи отговорности на всички участници в инвестиционния процес. В момента казусът „Златен век" е изключително заплетен.

- Защо?
- Защото се ползват взаимно изключващи се юридически тълкувания. Наслагват се старо разрешение за строеж с последващи промени в закона. Проблемът вече не е архитектурен, а правов, социален и политически. Аз отново казвам, че такъв за тип значими обекти, трябва да имаме широко обществено обсъждане. Трябва да се чуят всички мнения и не само да се чуят, но и да се вземат предвид.

- Как се процедира в другите държави?
- Аз имам опит от проектиране в САЩ. Там наистина, когато има желание за изключение от градоустройствените правила се свиква обществено обсъждане. Всяка общност и район има борд от избрани техни членове, които гласуват за съответното искане. Пред тях е много трудно да се защити една голяма сграда, но е възможно, когато има добри аргументи и се направи оценка за обществено полезните инициативи на дадения предприемач. В Ню Йорк е задължително всички обществени сгради, които са в Манхатън да осигурят свободен достъп до партерното си пространство. Те се ползват от хората и често са големи зимни градини, в които всеки може да влезе, без да се притеснява. Практически партерите на сградите са напълно проходими и човек може да мине през тях като влезе от единия край и излезе от другия, да мине напряко през тях вместо да ги заобикаля. Търси се добра симбиоза на сградата с общността от хора и се преценява дали да се допусне. Аз вярвам, че при едно умно планиране всички ще спечелят от направеното.

- Мислите ли, че тези обществени обсъждания в Българи се провеждат проформа и това е една от причините за вечно недоволство?
- Да, смятам, че обществените обсъждания по различни и важни въпроси за хората, се провеждат проформа и тихомълком, с желанието колкото може по-малко хора да знаят и участват в тях, а мненията им да се игнорират впоследствие. От КАБ имахме идея, още преди 2 години, когато бяха скандалите в район Младост. Тогава предложихме на Столична община да се възприеме известяване за обществено обсъждане чрез есемес или чрез социалните мрежи, вместо да се лепят бележки по входовете. Вече има най-различни апликации за директни съобщения. Това е възможно, знаете, че синя и зелена зона пращат автоматични есемеси, така че не е проблем, а е въпрос на желание. За съжаление изглежда, че местните власти нямат желание и не искат да чуят мнението на хората, защото смятат, че ще имат проблеми.

- Какво е нивото на българския архитект, конкуретоспособен ли е?
- Да, българският архитект е конкуретоспособен и това го доказва факта, че всички наши колеги, които тръгват за чужбина, много бързо се адаптират там и са ценени професионалисти на работа. От личен опит мога да кажа уверено, че нашето образование и подготовка са добри. Няма никакъв проблем човек да си намери работа и да изгради добра кариера в чужбина. Защо обаче у нас виждаме лошо качество в проектирането и строителството? Основната разлика е, че в България нещата се случват въпреки условията, а не благодарение на тях. Административните процедури и изисквания за всяко нещо са многократно утежнени спрямо останалите държави. Най-лошото е че се набляга се на формални и ненужни неща, а се пропуска голямото – идеята и защитата на обществения интерес. Това действа изключително демотивиращо и предполага „движение по течението", което е пагубно за всеки творец.

- Трябва ли сградата на ул. „Кузман Шапкарев" 3, да се запази заради архитектурния стил в зоната и как би се позиционирала сграда с ново и модерно строителство?
- Световните тенденции потвърждават, че е изключително важно историческите централни части на градовете да запазят облика си. За тази цел има много разработени механизми, които дават добър резултат в Западна Европа. Има начин да се запазват сградите и техния дух, но да се осъвремени тяхната функция и отвътре да работят по нов начин, така че да са полезни за ползване. Миналата седмица бях на архитектурната конференция в Будапеща. Тя се проведе точно в такъв стар склад, който е превърнат в музикален център. И наистина беше прекрасно. Ние в България имаме прекалено малко такива образци, защото сме имали малък период от време, когато са се строили – между Освобождението и Втората световна война. Смятам, че такъв тип сгради трябва да могат само да бъдат реставрирани и адаптирани, без да бъдат разрушавани и след това репликирани с нови материали. С цел икономия и леснота на изпълнение обаче, инвеститорите често тръгват към разрушаване на цялата сграда, за да направят подземни нива и след това опитват възстановка на фасадата. Но тя вече не носи историческа информация, а е един декор и наподобяване на нещо, което е било разрушено. Смятам, че такъв тип сгради и особено в ансамбъл, както е в централна София, трябва да бъдат реставрирани и съответно да има инициативи като държавни субсидии, за да се поддържат в добър и безопасен вид, а за нарушителите да се прилагат сурови санкции чрез глоби и данъчна политика. За това обаче трябва да има истинска строителна инспекция на място, нещо за което се борим от КАБ.

Редактор: Александра Никова

Времето в София

Въздухът в София

Този месец Ви питаме

Трябва ли да бъдат повишени заплатите на служителите в столичния градски транспорт?
  • Да. Заслужават по-високи заплати. (52%, 149 Гласове)
  • Не. И сега получават по-високи заплати от здравните работници и учителите. (28%, 80 Гласове)
  • Не. Преди избори винаги искат увеличение (8%, 23 Гласове)
  • Да. Имат много извънреден труд (11%, 32 Гласове)
Общо гласували: 284 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2.19386
  • USD
    1.72594
  • CAD
    1.30991
  • CHF
    1.72731
  • JPY
    1.51968
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Люлин. Телефонно обаждане през нощта:
- Абе, вие нормални ли сте!? Ако не намалите или спрете музиката, ще извикам полиция!
- Ако не ви харесва, отидете да живеете в Обеля.
- Аз се обаждам от Обеля.

Късмет на деня

Обърнете повече внимание на вътрешната красота днес – кожен салон, затоплящи се седалки, климатроник …

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

Намаляват първолаците в София...

С 18 хиляди са намалели първолаците за две години. През 2017/2018 те са 75465, а през 2018/2019 година ще са 57 190 за ц...

Прочети още keyboard_arrow_right