Адриан Николов от ИПИ пред Столица.bg: Умерен оптимизъм за икономиката на София през 2021 г.

Адриан Николов от ИПИ пред Столица.bg: Умерен оптимизъм за икономиката на С

Снимка: Фейсбук

Местната власт може да изиграе важна роля, като създаде възможно най-добрите условия за потенциалните инвеститори, смята икономистът

Какво преживя икономиката на София, кога ще се възстанови и какво е бъдещето в условията на епидемията от COVID-19? Отговорът на тези въпроси са дава икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ) пред Столица.bg.

Изминалата година беше отдавна невиждано икономическо предизвикателство, като пандемията и мерките за ограничаването ѝ нанесоха сериозен удар дори върху най-развитите и добре подготвени страни. Местната икономика на София не прави изключение, като през изминалите девет месеца станахме свидетели на ръст на безработицата, свиване на полетите и туризма, забавяне на търговията и инвестиционната дейност.

Новата година обаче идва с умерен оптимизъм, най-вече заради обещанието за масова ваксинация и постепенно премахване на мерките, последвано от бързо възстановяване.

София е особена икономика, най-вече заради фокуса си в сферата на услугите, и по-конкретно високите технологии и аутсорсинга – ИКТ секторът е най-бързо растящият на икономиката, и към края на 2019 г. вече е вторият най-голям след търговията. Това е от значение, тъй като настоящата криза не се отразява еднакво на различните отрасли.

Най-сериозно засегнати бяха транспортът и туризмът, чиято дейност беше практически забранена в периода на строгия локдаун през пролетта на 2020 г., в по-малка степен търговията и преработващата промишленост. Обратно, ИКТ секторът и свързаните с него бяха сред онези, които успяха най-бързо да преформатират модела си на работа и да се адаптират към новите условия, и продължи да създава нова заетост дори в хода на кризата.

В никакъв случай не можем да твърдим, че икономиката на столицата остана незасегната от кризата. Въпреки че за точните измерения на спада на този етап съдим по относително ограничен брой индикатори, те ни дават обща представа за размерите на икономическите последствия от ограниченията. Най-бързо реагира пазарът на труда, като в месеците на най-голяма несигурност и най-строги мерки безработицата в столицата се изстреля от 1,8% до 4,4% за по-малко от четири месеца.

За същия период наетите намаляха с над 25 хиляди души. Дума не може да става обаче за сравнение с други общини – особено морските и планинските, където туризмът е водещ – където безработицата нарасна с по 7-8%.

Адриан Николов пред Столица.bg: Икономиката на София е сред по-подготвените за оцеляване

Очаквано, спадна и туристическият поток – на фона на 80-100 хиляди посетители в нормалните месеци, в периода на пролетния локдаун в София идваха едва между 5 и 10 хиляди души на месец, като този спад продължи в по-лека форма и в края на годината. Трафикът на столичното летище също пресъхна, като спадът на пътниците през него беше с над 90% на годишна база в най-тежките месеци.

Вторият локдаун беше посрещнат по-малко драматично, най-малкото понеже мерките на правителството за подкрепа на засегнатите бизнес вече бяха договорени и в действие, а бизнесът имаше далеч по-голяма яснота как да оперира в контекста на ограниченията. Въпреки това, хотелиерският и ресторантьорският бизнес – и всички свързани с тях доставчици и услуги - и днес понасят значителен удар върху дейността си, не на последно място заради пропуснатите приходи от традиционно силния празничен сезон.

На този етап обаче имаме всички основания за оптимизъм за непосредственото бъдеще. Най-важният фактор за възстановяването и връщането към растеж понастоящем изглежда масовото ваксиниране, което е и най-лесната възможност за предотвратяване на въвеждането на по-нататъшни ограничения, особено със строгостта от миналата пролет. Доколкото обаче засега достъпът до ваксини е ограничен, а масовата ваксинация надали ще стане реалност в близките месеци, имаме всички основания да очакваме, че поне през първите месеци на новата година част от ограничителните мерки ще бъдат запазени.

Сред важните рискове е и изтичането на мерките за подкрепа на бизнеса. Далеч не е изключен сценарий, в който краят им ще бъде последван от известен брой фалити на предприятия и нов наплив на безработни към бюрата по труда. Доколкото в столицата по-малък брой предприятия се ползват от тях, то имаме основания да очакваме, че този ефект ще е по-слаб в сравнение с други части на страната.

Ако съдим по периода на възстановяване след предишната криза, то София е регионът, който най-бързо ще се върне към растеж. Не без значение са и възможностите на местната администрация да се възползва от значителните финансови ресурси, достъпни в рамките на инструментите на ЕС за борба с кризата и възстановяване, които биха могли да бъдат от полза в процеса на трансформация на икономиката и да подкрепят растежа в София.

Възможности за индустриалните зони край столицата пък ще създават започналите процеси на скъсяване на веригите на доставки и връщане в Европа на част от промишлените бизнеси. Тук местната власт може да изиграе важна роля, като създаде възможно най-добрите условия за потенциалните инвеститори. Не без значение са обаче и по-дългосрочните икономически трансформации.

Малко вероятно изглежда София просто да се върне към пред кризисното си състояние. Най-видимата промяна е преориентирането към работа от разстояние. ИКТ секторът е сред най-важните за столичната икономика, а именно при него има най-големи изгледи тази трансформация да стане постоянна. Дори и само половината от наетите в него да продължат да работят от дома след края на пандемията и ограниченията, това би означавало 50 хиляди души, които не пътуват ежедневно до работа, не обядват в ресторанти и не се нуждаят от офис пространство.

В дългосрочен план дори може и да не им се налага да живеят в София, за да работят за столични фирми. Вероятно изглежда и бизнес пътуванията да намалеят значително в дългосрочен план, което ще постави допълнителен натиск върху фирмите в туристическия сектор.

Икономическото възстановяване вече е започнало. То беше факт дори във второто полугодие на 2020 г., след резкия спад на първия локдаун. Ако трябва да обобщим позицията, в която се намира икономиката на София в настоящия момент и в следващите няколко тримесечия, то тя е на умерен оптимизъм – най-лошото изглежда преминало, а близкото бъдеще крие и нови възможности за развитие.

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Как смятате, че трябва да е таксуването след въвеждането на новата тикет-система в София?
  • На разстояние (39%, 169 Гласове)
  • На време (13%, 58 Гласове)
  • И двете (разстояние и време) (18%, 78 Гласове)
  • Сега си е добре, да остане фиксирана цената (26%, 113 Гласове)
  • Не мога да преценя (3%, 15 Гласове)
Общо гласували: 433 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2.19386
  • USD
    1.72594
  • CAD
    1.30991
  • CHF
    1.72731
  • JPY
    1.51968
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Защо в София пукат гумите на варненци?

Защото им се диша свеж морски въздух.

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

„Юнайтед груп“ завършва придобиването на българската „Нова Броудк......

„Юнайтед Груп“, водещ доставчик на телекомуникационни услуги и медии в Югоизточна Европа, днес обявиха, че с...

Прочети още keyboard_arrow_right