Археологическият музей в София показва най-старите...

През 2022 г. се навършват 130 години от издаването на указа за създаването на Националният археологически институт с музей при БАН. Годишнината е важна и задължаваща, каза пред БНР доц. д-р Христо Попов, директор на НАИМ-БАН.

Музеят се намира в най-старата запазена сграда в София - Буюк (Голямата) джамия. В края на 1879 г. Министерството на Народното просвещение я предоставя на сформираната месеци преди това библиотека, към която “се предполага да се уреди музей за старини”. Ремонтът, предшестващ откриването, е на стойност 7 000 лв - сградата по онова време е била в окаяно състояние. Преустройствата продължават и до днес, а музеят съхранява най- богатата археологическа колекция на Балканите.

„Опитваме се в тези интересни Covid времена да се адаптираме към ситуация, която е тежка за всеки един музей в страната, но начинът по който ние можем да достигнем до нашата публика и посетители, е чрез нашите експозиции. Поставили сме си задача през тази година да организираме няколко важни временни експозиции в музея“, каза още доц. д-р Христо Попов.

Едната от бъдещите експозиции ще бъде посветена изцяло на 130-ата годишнина от създаването на музея. Ще бъдат показани експонати, които са постъпили в музея още в първите години на неговото създаване като отдел. Сред тях е сребърният ритон от Розовец. Ритонът е една от първите находки в България, която е постъпила в музей, каза доц. Попов. Открит е през 1878 г. в Южната могила при пловдивското село Розовец и е пряко свързан с тракийската аристокрация и с местната царска идеология. Експонатът има значение не само като находка от съответния период, а и със своето значение за музейното дело у нас, подчерта директорът на музея. През пролетта предстои за бъде представено и тракийското въоръжение.

В постоянната експозиция в зала Трезор са три световно известни съкровища: златните съдове и дискове от Вълчитрън, Плевенско; сребърните гарнитури за конска амуниция от Луковит, Ловешко; златните накити и сребърните съдове и монети от Николаево, Плевенско, които принадлежат на три различни периоди от историята на Тракия и правят музейната колекция особено ценна.