Психологът д-р Юри Кацаров пред Столица.bg: Нека хората намерят баланса в това, което ги прави щастливи

Юри Кацаров е с магистърска степен по специалност “Психология” със специализация “Клинична и консултативна психология” към СУ “Св. Климент Охридски”. Той е доктор по психология за дисертация в областта на зависимостите към психоактивни вещества. Преминал е допълнителни обучения и специализации, включително по мотивационно интервюиране и семейна терапия. Над 18 години той консултира и работи със зависими и техните семейства. В професионалната си кариера използва различни подходи – психодинамичен, когнитивен, когнитивно-поведенчески, ориентиран към вземане на решение и системен. В момента той ръководи отдел  „Консултативна дейност” на Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите-София (ПИЦПН)

Пред Столица.bg д-р Кацаров прави точен анализ за зависимостите, стреса и терапията в ситуацията на епидемия от COVID-19 и препоръчва спасителни дейности за запазване на баланса  и стабилността на психологическия статус на хората.

- Господих Кацаров, как се отрази епидемията от COVID-19 на хората със зависимости?

- Както на повечето психични разстройства, така и на пациентите с вредната употреба и зависимост към психоактивни вещества /ПАВ/, въздействието на пандемията COVID-19 се отрази негативно. Директно - чрез нарастване на нивата на стрес, тревожност и депресивност, водещо до ескалация на употребата и индиректно, заради отлагането, избягването или прекратяването на лечението или превенцията на рецидива, под мощното въздействие на страха от заразяване.
Това е прякото ми впечатление от работата ми в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите - София през последната година, както и работата на моите колеги.
Бих добавил, че в България не съм чел публикувани изследвания, потвърждаващи моята позиция, но има такива проучвания разпространени от американската и британската психиатрични асоциации.

- Епидемията повлия ли на лечението на хората, които търсят помощ в общинския Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите-София?

- По време на локдауна в началото на епидемията през миналата година, поради отказа или нежеланието на не малък брой пациенти да продължат терапията си онлайн, по различни причини, те на практика прекъснаха своето лечение. За други, преминаването в онлайн формат на консултациите и към момента остава да е по-предпочитания начин за продължаване на лечението, което в известна степен намалява ефективността му. За съжаление, връщането на строгите епидемиологични мерки най-вероятно ще доведат отново до прекъсвания на терапевтичния процес за някои от клиентите на центъра ни. Има риск и от рецидиви при тях.

- Кои са най-многобройните зависимости и променена ли е някоя зависимост в резултата на COVID-19?

- Ако не отчитаме никотиновата, най-често срещаната зависимост е алкохолната, следвана от тази към тетраканабиноиди и стимуланти. Хероиновата зависимост е по-рядко срещана в нашата практика. Относно промяна за някоя от зависимостите според ситуацията, дали има промяна в честотата на срещане на видове зависимости сред населението, не се забелязва такава по отчетлив начин.

- Освен познатите към наркотични вещества, хазарт, алкохол появи ли се някоя "модерна" зависимост?

- Всички виждаме как през последните години много млади и не толкова млади хора прекарват значителна част от времето си онлайн - в игри, в социалните мрежи или просто сърфирайки. Сякаш пандемията, която ни изолира от нашите социални контакти засили тази „модерна“ тенденция.

- Увеличи ли се броят и с колко процента на хората с депресии и страхови неврози, както и бърнаут синдром?

- В нашия център фокусът на работата ни е ориентиран конкретно към лечение и превенция на вредната употреба и зависимост към психоактивни вещества, както и залагания на хазарт. При тези случаи депресията, тревожността, фобиите и емоционалното прегаряне често са в основата на отключването на употребата и формирането на зависимостта. Колегите от Центровете за психично здраве и психиатричните клиники биха могли да дадат по-точна информация, но моите наблюдения показват ръст при тези психични проблеми и заболявания.

- Каква е картината сред децата и тинейджърите в последната година, след като отваряха и затваряха детски градини, учиха онлайн в училище?

- Затварянията на детските градини и училищата, изолирането по домовете, както и продължителните периоди с онлайн участия в учебните занятия, се отразиха негативно върху психофизичното състояние на децата. Те имат потребност от социално-емоционални контакти, особено в специфичните сензитивни за психологическото развитие възрастови периоди. Разбира се, на всички тях, мерките се отразяват по различен начин и в различна степен според техните индивидуалности. Но е много вероятно при следващи подобни „затваряния“ проблемностите им да се задълбочат.

- Има ли нови зависимости сред тях?

- По същия начин, както и при възрастните, при юношите пандемията засили употребата на ПАВ. При тях отново най-честата вредна употреба е никотиновата, следвана от алкохолната, амфетамината, метаамфетаминната, на екстази и по-рядко на халюциногени, непредписани психотропни медикаменти и опиати. В тези възрасти в редки случаи се стига до зависимости. Ако това се случи, зависимостта е към опиати, които най-бързо пристрастяват.

- Какво бихте препоръчали на родителите за излизане от депресия на дете?

- Първо трябва да кажа, че детската депресия има съвсем различни симптоми от тази при възрастните. Това, че детето изглежда тъжно, не означава непременно, че има депресия. Но ако тъгата стане постоянна или пречи на нормалните социални дейности, интереси, училищна работа или живота вкъщи, това може да означава, че детето има депресивно заболяване. Признаците и симптомите на депресия при децата могат да включват: проявяване на капризи или гняв; непрекъснати чувства на тъга и безнадеждност; социално изолиране; повишена чувствителност към отхвърляне; промени в апетита; проблеми със съня; проблеми с концентрацията; умора или оплакване от липса на енергия; физически оплаквания (най-често стомашни болки и главоболие); чувство за безполезност или вина, както и мисли за смърт или самоубийство. Не всяко дете с депресия има всички изброени симптоми. Трябва да се има предвид, че депресията е сериозно заболяване, но също така тя е лечима.
Конкретно на Вашия въпрос - препоръчвам консултация с квалифициран детски психолог и ако той потвърди такова родителско съмнение следващата стъпка е консултация с детски психиатър.

- Специалистите от Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите-София с колко пациенти работите в момента?

- В момента в нашия център работим по 71 случая.

- Вие също трябваше да преминете към терапии, които са онлайн, как се справиха вашите психолози и лекари?

- На нашия екип се наложи много бързо да се адаптира към ситуацията в страната и света. Мисля, че всички колеги се справиха с предизвикателството. Ние също сме хора, които имат своите преживявания, страхове и несигурности от развитието на пандемията. Но както лекарите, така и останалите, помагащи професии в ситуации като тази, мобилизираме всички свои ресурси и възприемаме като дълг грижата за нашите пациенти и хората, които са в криза или в нужда.

- Какви затруднения срещнаха?

- Трудностите в подобен тип обществени ситуации произтичат по-скоро от индивидуалните особености на пациентите и не толкова от възможността за гъвкавост на професионалистите, които са подготвени да работят под напрежение и да се адаптират бързо.

- Увеличиха ли се пациентите със зависимост към алкохол в София?

- Тепърва предстоят анализи и статистически заключения по отношение на зависимостите и влиянието на пандемията върху тях. Моите наблюдения са, че се увеличи употребата на алкохол – и като честота, и като брой хора, които през алкохола се опитват да преборят стреса и затрудненията си.

- Какво бихте препоръчали на хората, за да запазят психологически баланс?

- Мога да препоръчам да не се страхуват. Но и да не отиват в другата крайност на отричането и на прекомерното подценяване на пандемията, и на рисковете за живота и здравето ни, свързани с нея. Ключовата дума се съдържа във въпроса ви – нека всички намираме баланса. Читателите ви най-добре познават себе си, това което ги радва, което ги прави щастливи. Нека избират дейности и хобита, за които в други ситуации не са имали време. Да общуват с близките си пълноценно макар и онлайн. Препоръчвам да отделят време за спорт, йога или поне за разходка в парка – на открито, където могат да се видят и с приятел. Да изгледат хубав филм, да открият за себе си нова група или песен, да препрочетат любима книга. Сега е моментът да отделят време за десетките безплатни онлайн събития и семинари. Всичко това са спасителни за баланса в душата ни избори.