В болница "Св. Иван Рилски" излекуваха дете с тумо...

Майка на дете, успешно оперирано от мозъчен тумор в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, стана поредният дарител на болницата. С жеста си тя благодари за грижите и помощта, които е получила в клиниката. Жената поставя само едно условие, нека доц. д-р Минкин, спасител на дъщеричката й, да каже за какво да бъдат изразходвани тези средства.

Кошмарът за семейството от Кърджали започва през есента на 2017 година, когато на 14-годишната тогава Хелин й откриват тумор на малкия мозък. По препоръка на приятели, семейството идва за консултация с доц. Красимир Минкин от Клиниката по неврохирургия в болница „Св. Иван Рилски“.

Той е категоричен, че е необходима е операция. Следват седмици на страх, лутане и съмнения. Детето е консултирано с други известни неврохирурзи в София, Анкара и Истанбул. Част от тях смятат, че може да се изчака, а другите специалисти са съгласни с доц. Минкин, че време за отлагане на интервенцията няма. Така майката отново е на кръстопът, а множеството допълнителни мнения не само не са разрешили дилемата й, а напротив, направили са я още по-сложна.

„Исках да се доверя на доц. Минкин, усещах, че трябва, но се страхувах“, разказва за страховете си Белгин. Днес тя е щастлива, че е взела правилното решение. 17-годишната вече Хелин е добре, а всичко преживяно е само един лош спомен. За кошмарните дни вече напомня само едно искрено, бладарствено и съкровено писмо, написано до доц. Минкин, по време на обратния път към Кърджали, което за първи път ще стигне до своя адресат.

„За вас това, което правите, може да е ежедневие, рутина, работа...., но за нас вие сте Спасител, Надежда, Ново начало. Пожелавам Ви ЗДРАВЕ. Изпадам в паника в редките случаи, когато може се чуем. От паника забравям диагнозата на детето си:-), напрягам се да разбера какво ми казвате (говорите толкова бързо). Ако намерите време да прочетете това, искам да знаете, че сте специален за нашето семейство и вие вече сте част от него. Обадете ни се ако имате път към нашия край. Една майка, която мери температура с целувка по челото, пътуваща за Кърджали, с хубави новини за детето си“.