Добромир Банев на 54 пред Столица.bg: Чувствам се като едно пораснало дете

Добромир Банев на 54 m,eo Ijf.r[dлфж: Чувствам се като едно пораснало дете

Снимка: Валентин Иванов

Избягвам излишното губене на време в социалните мрежи. Гледам да се наслаждавам на реалния живот, признава поетът

Добромир Банев е поет и публицист. Роден е на 30 януари 1969 г. в Ловеч. В града на люляците завършва и средното си образование. Детството му е изпълнено с много литература, танци и приятели. Дипломира се като юрист в СУ „Свети Климент Охридски” (1993). 2011 г. бележи появата на първата му книга „Еднакво различни“, последвана от най-продаваната книга с поезия в България „Абсурдни времена“, издадена в съавторство с поетесата Маргарита Петкова. По нея е създаден и спектакъл с участието на актьорите Петър Антонов и Нона Йотова.
През 2014 година излиза книгата „В понеделник ще е късно”. През 2015 г. негови творби са включени в Антология „Поезия 21 век” и в други сборници за съвременна българска поезия. В началото на 2016 година излиза книгата „Зад огледалото”, включваща 33 негови стихотворения и 33 от Маргарита Петкова, а през 2017-а “Аз съм в другото такси” – сборник с къса проза. През 2019-а издава „Любов до синьо“, а през 2020 г. - „Обичай ме бавно“, събрала най-знаковите му поетични творби. На 10 февруари 2022 г. е премиерата на "Абсурдни времена" в нецензурирана версия. Автор на десетки текстове за популярна музика.

- Срещате ли в настоящите „абсурдни времена“ все още „еднакво различни“ души по пътя?

- Разбира се, иначе животът би бил безсмислен. Неговата цел е да събира. Повече вярвам в това, се привличат еднаквостите, а не противоположностите. В крайна сметка всички сме еднакво различни, защото сме хора и нищо не ни е чуждо. Озаглавих първата си книга „Еднакво различни“, тъй като независимо от собствените странности, ние си толкова много си приличаме по отношение на любовта, по отношение на живота, който е прекрасен, но и болезнено кратък, по отношение на приятелствата, които завързваме по пътя си.

- Как започнахте да пишете и какво събуди у Вас порива за поезия, литература, език и думи?

- Нямам спомен как точно се е случило. Спомням си само, че пиша откакто мога да пиша, някъде от втори клас. Винаги съм имал потребност да го правя, не знам как и защо, просто се случваше и продължава да се случва. Смятам, че това е дар, даден ми свише, чувствам се като проводник на истини, които читателите откриват за самите себе си.

- Поезията може да се сравни с чистотата на детското сърце. Чувате ли още смеха на Вашето в главата си и успяхте ли да запазите детето в себе си и до днес?

- Чувствам се като едно пораснало дете. Навършвам 54, а се чувствам на 20. Според мен така възприемат себе си повечето хора. Част от тъгата е да виждаш, че годините напредват, докато ти продължаваш да се възприемаш като млад. Защото младостта е толкова сладка! Парадокс е, че оправдаваме всичко с времето, което всъщност не съществува. Променяме се, но заедно с тъгата трупаме опит и мъдрост. Старая се да не допускам грешките, които съм допускал  до момента, да съм се поучил от тях достатъчно.

- Как се справяте с трудностите и какво Ви кара да кажете „стига“?

- Никога не съм си казвал „стига“. За мен всяка трудност е препятствие, което се опитвам да преодолявам. Зодия водолей съм, не се отказвам лесно. Такъв съм и в приятелствата. Губил съм приятели, но именно с годините научих, че трябва да се прощава, че за да простиш истински, първо трябва да се научиш да прощаваш на себе си. Животът ни среща с много хора, но са малцина онези, с които можем да го споделяме. Приятелите винаги трябва да имат своето запазено място в душите ни.

- Вдъхновяват ли разочарованията, или щастието и любовта са тези, които Ви водят по белия лист?

- Както неведнъж съм казвал, когато човек е радостен или е в състояние на възтрог, не му е до писане. Вдъхновява ме съзерцанието в моменти на самодостатъчност. Тогава съм насаме със себе си и мога изцяло да потъвам в мисли. Стихотворението идва само и понякога аз самият съм изненадан от крайния резултат.

- Знаехте ли, че ще станете поет?

- Колкото и странно да звучи, да, от малък съм усещал, че писането ми се удава. Като дете, влизайки в книжарница, за да си купя книга с поезия, някак усещах призванието си и аз да съм част от нейното чудо.

- Как вирее мечтателското сърце на поета в днешната постмодерна технизирана и някак душевно отдалечена съвременност?

- Много лесно. Умея да се абстрахирам от пошлото, грозното, лошото, злободневното... Както казва Емили Дикинсън: „Душата си избира свое общество, после врата захлопва.“ Чувствам се добре в компанията на моите приятели. Моето обкръжение ми е предостатъчно. Избягвам излишното губене на време в социалните мрежи. Гледам да се наслаждавам на живия живот.

- Любовта до синьо изпепелява или облагородява?

- Любовта винаги облагородява. Тя е движещата сила на живота. Любовта не се проявява само чрез обичта на конкретен човек, а е отношение към света, към красотата, към всичко, което ни заобикаля. Самият живот е толкова красив и по своему неповторимо велик, че няма нещо, което може да се сравни с него. Да го живееш с широко отворени очи е любов, която никога не си отива.

- Съжалявате ли, ако се качите в „другото такси“, или вярвате, че така е трябвало да стане?

- Вярвам, че така е трябвало да стане. Представям си го драматично: вали проливен дъжд и таксито, в което съм, чака на червен светофар. По същото време в някого разпознавам сродна душа. Аз отварям вратата на таксито и казвам: „Заповядай, аз ще те откарам там, накъдето си тръгнал.“

- Планувате ли бъдещи проекти?

- Разбира се, тази година планирам да издам новата си поетична книга. Тя все още няма заглавие, но ще съдържа стихове, писани през последните две години. Файлът в лаптопа ми е озаглавен „pandemy“, защото първото стихотворение в него бе написано в деня, в който обявиха извънредно положение в страната заради пандемията от COVID-19.

- „Защото в понеделник ще е късно“, какво бихте пожелали всички, които се опитват да намерят себе си сред страниците на Вашите книги?

- Да бъдат щедри на емоции, на любов, да бъдат здрави, да не забравят, че животът е твърде кратък, че младостта идва и си отива, но че доброто винаги оцелява. В това се състои възторга, в това е смисълът на всичко.

Интервю на Белла Бориславова

Столица.bg пожелава на Добромир Банев здраве, красиви преживявания, нова книга и милиони аплодисменти! 

Времето в София

Въздухът в София

Присъединете се
към нашата общност
във Вайбър

viber-button

Анкета

Ще избере ли СОС председател?
  • Да, ще избере (17%, 19 Гласове)
  • Няма да избере (27%, 30 Гласове)
  • Да, на ротационен принцип (12%, 13 Гласове)
  • Ще има нови избори (33%, 37 Гласове)
  • Ще почакаме до пролетта (12%, 13 Гласове)
Общо гласували: 112 Обратно към гласуване

Фиксинг на БНБ

  • EUR
    1.95583
  • GBP
    2,21747
  • USD
    2,00516
  • CAD
    1,48428
  • CHF
    2,04478
  • JPY
    1,40273
Реклама

Виц на седмицата Виж Още

Защо в София пукат гумите на варненци?

Защото им се диша свеж морски въздух.

Коментари

Реклама

Последни

Реклама

Виж също

close

Изложба, посветена на Несебър, откриха в Софийския университет...

Изложбата „Старинен Несебър – синергия на нематериално, материално и подводно културно наследство“ беш...

Прочети още keyboard_arrow_right