Кръщават зала на Трифон Силяновски в Софийската опера

Зала в Софийската опера ще носи името на големия пианист и интелектуалец Трифон Силяновски. Идеята е на академик Пламен Карталов. Събитието е насрочено за 12 декември в 17.00 часа.

В Камерната зала на седмия етаж на операта ще бъдат изпълнени няколко произведения на Силяновски. Трифон Силяновски е роден през 1923 г. в София. Баща му е проф. Димитър Силяновски, професор в Юридическия факултет. Негови роднини са генерал Георги Силяновски, участник в Сръбско-българската война и генерал Васил Силяновски, участник в Балканската и Междусъюзническата война.

Трифон Силяновски завършва класическа гимназия и от 1941-ва до 1943- та. следва история на изкуствата и стилистика при проф. Ханс Зеделмайер във Виена. Там е приет и в Консерваторията, където учи при големия немски пианист Вилхелм Кемпф. Същевременно изнася рецитали като пианист в Скопие и Будапеща.

Във Виена Трифон Силяновски слуша концерти на големите немски диригенти Вилхелм Фуртвенглер, Херман Абендрот, Вилем Менгелберг, Карл Бьом и Ханс Кнапертсбуш. През 1942-ра присъства на репетиция на Фуртвенглер.

Поради военните събития Силяновски се завръща в София, където се дипломира едновременно в три специалности: в Софийския университет – право, в Музикалната академия – композиция при проф. Панчо Владигеров и пиано при проф. Димитър Ненов. Проф. Стоян Брашованов го подготвя за свой асистент по история на музиката и музикална естетика. Плановете са осуетени, поради задържането“ му след 9 септември 1944 година.

На първото общобългарско състезание за певци и инструменталисти през 1948 г. Трифон Силяновски получава втора награда и прави силно впечатление със забележителните си интерпретации на Бах и Бетховен.

През 1949 г. след смъртта на Георги Димитров група музиканти разглеждат портрети на Ленин, Димитров и Сталин. Трифон Силяновски казва: „Първите двама си отидоха, кога ли ще си иде и третият?“ На следващата сутрин е арестуван по донос. Вместо да замине на специализация в Москва, е пратен на лагер, а творчеството му е забранено. Прекарва три години в концлагерите Куциян, Богданов дол и Белене. Подлаган е на всякакви издевателства, в това число е каран да си копае гроба и два пъти му е инсцениран разстрел.

След като през 1952 г. излиза от затвора, Силяновски работи като гробар, свири в заведения и дава частни уроци по гръцки, латински и пиано. Тогава създава своите Първа симфония, Вариации по тема „В¬А¬С¬Н“, Първи концерт за струнен оркестър, 5 песни за сопран и пиано по стихове на Рилке и католическата меса Missa Ordinaria.

През 1958 г. Трифон Силяновски се среща с именития руски композитор Дмитрий Шостакович, който е на посещение в България по покана на Съюза на българските композитори. Тази среща става възможна благодарение на съдействието на българския диригент Добрин Петков. Шостакович проявява интерес към творчеството на Трифон Силяновски и дава изключително висока оценка на неговата Втора симфония.

На следващата година на Силяновски му се разрешава да работи като корепетитор в Софийската опера. Когато честват юбилея му, той връща ордена, който искали да му връчват. Изселен е в Смолян.

През 1973 г. Пламен Карталов кани Трифон Силяновски да създадат Камерната опера в Благоевград. Силяновски е неин музикален директор до 1982 г. През следващите години преподава четене на партитури и облигатно пиано в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство ¬Пловдив, където през пролетта на 1990 води първия факултативен курс по сравнително изкуствознание.

След политическите промени в края на 80-те години Трифон Силяновски е избран за извънреден професор в музикалната академия. Води майсторски класове по пиано.

Умира на 19 май 2005 г. С музикалното си творчество Трифон Силяновски върви неотклонно по стъпките на големите немски композитори. Той е автор на книги, студии и над 70 непубликувани изследвания в областта на философията, естетиката, теологията, историята на изкуствата и проблеми на музикалната интерпретация.

Елиана Митова