Продължават проучванията на стенописите, открити к...

Продължават археологическите проучвания на крепостта Кокалянски Урвич, съобщават от Столична община. През месеците юни и юли екип от археолози с ръководител Виолина Кирякова от Националния исторически музей задълбочиха археологически проучвания на Урвич и направиха интересни открития, свързани с историята на София и България.

Създадохме специален приоритет културно наследство в програма „Култура“ на Столична община, защото за мен това е грижа за опазване на културно-историческото наследство, каза кметът на София Йорданка Фандъкова. Инвестициите, които ежегодно правим, в проучването и социализирането на културно-историческото наследство от античния и средновековен период от историята на София, сред които е „Цитаделата на Кокалянски Урвич“ са важни за привличането на туристи, както и за образованието, посочи също кметът Фандъкова.

Археологическите проучвания на Урвич се възобновяват и разширяват през последните десетина година с подкрепата на Столична община – програма „Култура“. Втората християнска църква бе открита от екипа в работата им през 2022 г., а нейното проучване е провокирано от издирването на крепостните съоръжения в Цитаделата.

Археолози откриха фрагменти от стенописи в цитаделата на Кокалянски Урвич (ВИДЕО)

Първата църква, разположена в ниската част на укреплението, е открита още през 1969г. от проф. Димитър Овчаров. Втората църква е едноабсидна (еднокорабна) сграда от края на ХІV век. Изградена е от гранитните късове на по-ранна постройка, а пода и е застлан с антични тухли. На места каменните редове са подравнявани с по-дебели тухли, а прозорците и проходът от запад са били с дъговидни сводове. За всичко това свидетелстват десетките тухли и стъкла събрани от църквата. Именно от свода, при входа на църквата, археолозите откриват множество стенописни останки. Сред тях един се откроява - фрагмент от стенопис, върху който е запечатано послание от средновековието. Той е с малки размери, около 10 на 5 см, но върху изгладената му повърхност са врязани български букви в три реда.

За сега е разчетено името „Ясен“, което е добър индикатор на фона на запазените песни и предания от този район на София за митичният цар Ясен. Историците разпознават в легендарния образ най-малкия брат на цар Иван Шишман – Иван Асен V, чиято съдба е обвързана със защитата на София и Софийско поле от лятото и есента на 1371 година, посочиха археолозите.

На този етап е трудно да бъдат възстановени липсващите полета от текста. Целта на специалистите е максимално подробно да се извлече информация за написаното.

На обекта работят археолози от Националния исторически музей и Секцията за средновековна археология на Националния археологически институт с музей при Българската академия на науките.