Национална мрежа за децата заведе иск срещу Българ...

От организацията "Национална мрежа за децата" подадоха колективен иск срещу България заради проблемите пред грижите за децата в ранна детска възраст. Това е първото стратегическо дело с международен елемент, зад което стои Мрежата за правна помощ на организацията.

Основните проблеми, отбелязани в жалбата, са липсата на места в детските градини, липсата на стратегия за детето и липсата на адекватен достъп до образование и грижи за децата в ранна детска възраст в цялата страна.

Проблемът с липсата на места в детските заведения е особено актуален на територията на София. Последно през февруари министерският съвет отпусна близо 860 хил. лв. за 1076 семейства на деца, останали без място в детска градина. Компенсацията е 413 лв. на месец. На територията на Столична община живеят 21%, или всяко пето дете в България на възраст от 1 до 4 години. Според статистическите данни, в София са налични 98 места за 100 деца. На практика обаче през последните години около 10 000 деца остават извън системата за прием в яслите, детските градини и задължителната предучилищна подготовка. Индикаторът „осигуреност с места“ за яслите практически не се променя, като спрямо 2020 г. тя нараства с 0.1 процентни пункта.

"Производството е пред Европейския комитет за социални права към Съвета на Европа. Делото бе образувано и обявено публично от Съвета на Европа. Сега сме във фаза преглед на жалбата за допустимост, която трае около година. След нея следва фаза разглеждане по същество. Подобни дела траят средно 2-3 години", обясни Пламена Николова от "Национална мрежа за децата" за Столица.bg.

В жалбата от организацията сочат нарушения на ревизираната Европейска социална харта, която е международноправен акт, прокламиращ редица социални и икономически права - на жилище, социална грижа, образование и др. България е ратифицирала хартата през 2000 г.

"Производството е важно със самото си съществуване, а не със своя изход. България през тези 2-3 години постоянно ще е в диалог с Комитета, доказвайки, че не е нарушила Хартата. Самото постановяване на евентуално нарушение на този документ ще има голям международен отзвук и ще окаже въздействие.", каза още Николова.

По думите ѝ препоръките на Съвета нямат задължителен характер и не са санкция в тесния смисъл на думата, но ще имат огромно значение от гледна точка на комуникацията и политиките, които могат да доведат до решаване на проблема.

"Очакваме от самото образуване и публичност на делото държавата да започне да изпълнява препоръките на застъпничвството, които от години се отправят - не само планиране и строеж на детски градини и ясли, но и планиране на градоустройството, съобразено със социалните нужди, възприемане и финансране на алтернативните форми като кооперативи и детски центрове, въвеждане на ваучерна система за всяко семейство с деца за услуги за грижа и т.н.", каза Пламена Николова.

"Тоест, целта на това действие е държавата да започне да прави промени в услугите, които осигурява за деца и да започне изобщо да предоставя такива за всички деца", добави тя.

Като конкретен жител на столичния квартал "Люлин" и майка на две деца, тя сподели, че "Люлин" е едно малко изключение в общовалидното правило за детските заведения в София. Но пък има майки, които плащат по 1800 лв и нагоре за две деца в частни градини, други просто не се връщат на работа. Трети живеят в несигурност дали ще намерят място, кога и къде ще е прието детето, което не стимулира родителите да отглеждат повече деца, нито пък спомага за тяхното спокойно и качествено отглеждане и възпитание.

"Отделна е темата, че заради липсата на места постоянно се прави компромис с качеството, има случаи на насилие, недостиг на персонал, сестри на по 70 г в яслите - това са реални проблеми, които са валидни почти навсякъде", добави Николова.

Приемането на Национална стратегия за детето у нас се бави вече четири години. Дали тя ще промени нещата и ще направи ли отглеждането на деца у нас по-лесно?

"Смятам, че да, защото ще даде посока на политиките и ще е повод да се изискват реални промени заради поетия държавен ангажимент. В момента напимер по-големите общини, особено София, се оправдават, че няма нужда да осигуряват места за децата под 3 години, защото не е задължително. В същото време не осигурява места и за тези, за които е задълижтелно, но не иска да разширява системата извън общинските градини и ясли", отговори Пламена Николова.