Гл. архитект на София пред Столица.bg: Първо затворихме възможностите за заобикаляне на Закона, успоредно с това дигитализирахме процесите в НАГ

Главният архитект на София Здравко Здравков вече 7 години управлява архитектурно София. Нарича сградата на Направление Архитектура и градоустройво "къщата" и "нашата къща". Не се оплаква от бъркотията, която наследява от предшественика си и бавно, стъпка по стъпка, и устойчиво "затваря" възможностите за заобикаляне на Закона. Влиза в битки за спасяване и запазване на имоти с публичен интерес и не се страхува от заплахи. Арх. Здравков се гордее с дигитализирането в НАГ и прозрачността на издадените актове. Какви са професионалните предизвикателства, трябва ли нов ОУП на София, накъде ще се разшири София и необходимо ли е, арх. Здравков отговаря пред Столица.bg. ЧАСТ I

- Арх. Здравков, трябва или не нов Общ устройствен план (ОУП) на София?

- Това е изключително сериозен и задълбочен въпрос. Действащото Изменение на Общия устройствен план (ИОУП) на Столична община, прието с Решение № 960 от 16 декември 2009 г. на Министерски съвет, е безусловно най-значимото и положително явление в процесите на планиране и управление на териториите в столицата. Във висока степен то успя да регулира строителните дейности, да възпрепятства стремежа към максимална финансова изгода, да оптимизира рамката на инвестиционните инициативи, да приоритизира определени социални потребности и интереси. Планирането на града на ниво ОУП е фокусирано върху средносрочното ни бъдеще с приблизителен хоризонт от около 30 години, а ние като общество трябва да си дадем сметка, че много неща се промениха и като нормативна уредба в този период. През 2020 г. Конституционният съд премахна недосегаемостта на общите устройствени планове, закрепена в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които до този момент не подлежаха на съдебен контрол. И тук идва още един много важен въпрос, който обществото следва да си зададе. При едно бъдещо изменение в ОУП ние ще бъдем изправени пред угрозата да загубим редица от защитените вече публичните мероприятия. Трябва да си дадем ясна сметка, че Общият план е предвидил огромен брой имоти, които да бъдат отредени за паркове, градини и озеленени площи, които все още са частна собственост и ако ние противопоставим тези собственици срещу цялото общество, ние бихме рискувале да загубим значителна част от тези терени. И в тази вързка винаги казвам, че ОУП-2009 на града е стабилизирал тези „крехки“ взаимоотношения и ние трябва да направим следващата намеса само там, където той не работи добре на принципа на акупунктурата.

- Какви са слабостите на действащия ОУП на София?
- Надвишените параметри. Често в публичното пространство се казва "София се презастроява"! Дяволът обаче се крие в детайлите. Действащият ОУП приема през 2007 г., а през 2009 г. се изменя, както вече споменах. Хайде да съпоставим тези два момента с обществено-икономическата обстановка в страната. В края на 2008 г., страната ни навлиза в кризата на ипотечните заеми, която се характеризираше и с изключителна нестабилност на световните фондови пазари. В края на 2008 г. в България длъжниците по ипотечните кредити изпаднаха в невъзможност да ги обслужват поради много високите нива на лихвените проценти. Да, обаче в този момент ОУП стабилизира обществено-икономическите отношения, които веднага след възраждането на икономиката в края на 2015 г. съвпаднал и с фалита на КТБ, провокира хората отново да потърсят „котва“ на спестяванията си предимно в недвижими имоти. В този смисъл планът имаше един почти 7-годишен период, в който обществото не би могло да оцени неговите предвиждания. И когато започва същинското възраждане на икономиката ни след глобалната криза, едва след 2016 г. практически започва неговото прилагане. Всъщност реакцията, която често възниква в обществото е: „Как е възможно да се строи на това място“ или „Нима е възможно да има толкова висока сграда точно тук“. Въпросите са коректни, но отговорът е един: Това бяха заложените и приети устройствени параметри още през 2009 г. А кризата просто беше замразила строителството в града.

- Казахте "надвишени параметри" защо?
- Да, надвишение на основните параметри. При кварталите с комплексно застрояване в София няма нито един квартал построен в годините на социализма с коефициент на интензивност (Кинт) по-голям от 1,5. Да обаче с ОУП-2009 се предоставя възможност, новосторящите се квартали да получат коефициент 3 или 3,5. И сега да погледнем какво се случва в квартали като "Гео Милев", „Изгрев“, "Редута", квартали с реализирано застрояване на дву-три етажни сгради, през 2009 г. плънът „щедро“ им предоставя едни от най-високите параметри в града. И от тук насетне започват и сделките с тези имоти и съответно реализиране на инвестиционните намерения. Вие като собственик сте получили права дадени Ви от ОУП, а в същото време изграждането на бъдещата сграда провокира огромно обществено недоволство и постепеннно компрометира територията. Бъдещето изменение в Общия план трябва да стъпи на внимателен функционален и демографски анализ на вече застроените територии, тоест къде той работи и не функционира както трябва и от своя страна да се помисли как тези устройствени параметри да бъдат коригирани.

- Вие какво предлагате, как, кога и на кого да се дават тези максимални параметри при строителство в столицата?
- Винаги съм казвал, че предоставянето на максималните устройствени параметри предвидени с общия план следва да става под определени условия или т.н. пазарно-базирани инструменти. Това са стимули (отстъпки или бонуси) за прилагане на социални или екологични политики в градовете, където ползването на максималните устройствени параметри става под условие и при съответна солидарност от предприемачите към обществото - било то изграждане на квартален парк, социална инфраструктура, улици. Тези инструменти са въведени най-напред в САЩ и по-точно, първата система от бонуси е приета в Ню Йорк през 1961 г. Инструментите от този вид и до днес са особено популярни в Америка, но през последните десетилетия се използват все по-широко в държави като Израел, Хонконг и Сингапур, както и в страни от Европейския съюз.

- Коефициента на интензивност ли е разковничето на презастрояването?
- Коефициентът на интензивност е основният устройствен параметър, който определя бъдещата максимална РЗП на сградите, респективно и броя обитатели на кв.м., ще Ви дам и конкретен пример: ако имате имот с площ от 1 000 кв. м при коефициент на интензивност 1,5 могат да се построят 1 500 кв. м, а при коефицент 3, може да се построят 3 000 кв. м.

- Вие казвате, че в София са старите кварталите са средно с 1,5, а новите квартали са с 3, защо е допуснато?
- Планът от 2009 г. е допуснал с „широка ръка” предоставянето на доста високи стойности на устройствените параметри за множество зони, като едва днес след цяло десетилетие ние виждаме тяхното физическо проявление, дори и с непрофесионално око. Веднага Ви давам конкретен пример – вижте зоните от двете страни на бул. „Черни връх”. Това са 60-метровите ивици (с Кинт от 3,5) разположени в двете части на „Кръстова вада”, които в далечната вече 2001 г. са замислени като плавен преход от трети градски ринг към Софийски околовръстен път със средно и ниско застрояване, които да дадат възможност градът плавно да прерастне към планината.

- А те какво станаха?
- През 2009 година параметрите се увеличават многократно благодарение на приетото изменение в ОУП, но същевременно „гръбнакът“ на кварталите – уличната мрежа запазва абсолютно същата си пространствена структура. Казано по-просто: увеличавате с ОУП броя обитатели почти трикратно върху една и съща територия, като същевременно запазвате профилите на уличната мрежа. Успоредно с това броят на предвидените обекти на социалната инфраструктура – училища, детски градини и ясли се редуцира обратно пропорционално, поради натиска от собствениците на поземлени имоти и краткосрочните интереси на бизнеса. А пред нас остава основния проблем за обратното отвоюване на средата и провеждане устойчива управленска политика.

Гл. архитект на София пред Столица.bg: Внасям в СОС План за всички възстановени имоти в Овча купел I да се изместят по периферията на квартала (ЧАСТ II)

- Нали затова има НАГ и Главен архитект на София?
- Естествино моята основна задача като Главен архитект на СО е да създавам качествена градска среда. Но е факт, че за последните 30 години, благодарение на едно недобро планиране, стигнахме до тук. Управленските и нормативни инструменти, които ни предостави общият план и законът от 2007/2009 г., показаха своите положителни и слаби черти вследствие от прилагането им в последните години. До промените в ЗУЗСО (ДВ, бр.31 от 2018 г.), чрез ОУП, ПУП и действащата правна рамка, бяха създадени поредица от възможности за надвишаване на параметрите на застрояване за определени имоти – естествено напълно законно. Основният проблем обаче е, че надвишаването на устройствените показатели не водеше до придобивки за града чрез създаване на по-качествена среда, а напротив. В нашите градове прилагането на подробните планове се вижда не от днес за утре, а се забелязва едва след десетилетия. В този смисъл моята първа и най-важна задача, като главен архитект беше да затворя огромния брой вратички, които бяха заложени в действащото законодателство. Затова и благодарение на подкрепата на г-жа Фандъкова се предложиха законови промени в ЗУЗСО за прекратяване на тези порочни практики, които за съжаление оказаха своето влияние върху градската тъкан и в дългосрочен план ще участват с негативните си ефекти в средата.

 - Арх. Здравков, накъде се разширява София и на къде би трябвало?
- По важният въпрос е трябва ли да се разширява по периферията и кому са нужни новите жилища, защото за съжаление ние спазваме общоевропейската тенденция за намаляване на населението в България. Тук съжаление констатираме най-тревожните факти – населението в страната ни се топи с рекордна скорост. Преглеждайки данните от НСИ установяваме, че в момента се намираме в демографска криза, която скоро може да прерасне в демографска катастрофа. От 7 845 841 души през 2002 година през 2021 г. то намалява до 6 519 789 души, а през 2050 г. се очаква населението в страната да е трайно под прага от 6 милиона жители. Беспорен факт е, че след 2016 г. бaнĸитe бяxa ĸлючoв yчacтниĸ на имoтния пaзap и ocнoвен генератор в рестартирането мy. Но успоредно с последователната политика на банковия сектор, която насърчаваше жилищното кредитиране, традиционната за българина „обич“ към недвижимите имоти, последователно доведе до поредния пик на пазара. От своя страна София привлече и множество предприемачи и инвеститори, тук се локалиризираха и големи строителни компании от цялата страна - от Пловдив, от Варна, от Бругас, и от по-малките градове, които от своята страна доведоха и своите клиенти. Хората инвестират от гледна точка на опазване на спестяванията си, което за мен е безсмислено, защото ние не можем да живеем едновременно в няколко жилища.

- Отдават се под наем и си гарантират доход - масово смятат, че е още една пенсия за старини?
- Отдаването под наем на недвижимите също е доста спорно, защото като се съпостави пазарната цена на жилищата и стойностите на наемите, ще установите доста сериозен дисбаланс. Наемите, поради голямото предлагане, не са се увеличили с такива стойности, с каквито се увеличиха цените на новите жилищни имоти. Нямаме правилния отговор на въпроса, необходими ли са повече на брой жилища и разширяването по периферията. Винаги съм считал, че това е един грешен процес, защото равитието на един град по периферията винаги акумулира огромен брой непредвидени разходи. Това са разходи в бъдеще и те са към бъдещия Общински съвет, за данъкоплатците. Защото когато се направи едни атарктивен затворен комплекс, някъде по периферията, там биха живеят млади хора и те ще искат своето социално обслужване, инфраструктура. Техните деца ще искат да отидат на театър, на кино, детето трябва да бъде заведено на плуване, на балет. И единият от родителите, ако не се превърне в шофьор, веднага ще се появи очакването за обществен градски транспорт. Да обаче лините на градския транспорт колкото се развиват към периферията стават все по-губещи, а това ще натовари Столична община с непредвидени бъдещи разходи. Не случайно европейската политика е обърната обратно, докато не се изконсумират бившите индустриални зони, бивши военни поделения, ЖП ареали, градът следва да ограничи своето развитие по периферията. Ако вие живеете в краен квартал и пътувате час, час и половина и вечер, това нормален живот ли ще е за вас? Все пак София е компактен европейски град - София не е нито Истанбул, нито Москва.

- ОП "Региони в растеж" цели полицентричност, но няколко програмни периода аз не виждам полицентричност и всичко е концентрирано в областните градове?
- Полицентричността се получава, ако има една последователна политика и тя за съжаление не се провеждаше през последните 30 години. Защото, ако искате в момента да задържите хората в един малък град, вие трябва да им осигурите поминък - работа. Трудовите пътувания от Перник или Ботевград са провокирани от факта, че хората, които ежедневно пътуват до София, нямат възможност да получат адекватни доходи в родните си места. Същите тези хора, ако имат възможност да работят и да получават нормални доходи, няма всеки ден да пътуват до София и да се обричат на изчакване в километричните задръствания. Проблемът е, че концентрацията на хора провокира концентрация на капитали и създава една възходяща спирала - хората увличат капитал, капиталите увличат нови хора и започва трайно обезлюдяване на страната ни. И когато решите на инвестирате, къде отивате? Ето ви пример, идват представителите на Фолксваген и поставят първо условие - искаме 4000 души персонал. Кой от градове в България могат да предоставят тези 4000 души персонал? Да приемем, че това са София, Бургас, Пловдив и Варна. Ако София може да ги предложи, то за Пловдив те ще бъдат взети от около Пловдив или други работещи предприятия.
Бившят главен архитект на Барселона Хосе Асебильо беше казал, че следващите десетилетия градовете ще се борят за две неща - за таланти и за вода. За съжаление ние не оценяваме първия фактор, защото нашите таланти, нашите деца масово са провокирани да отлетят и да напуснат държавата. Държавата ни неглижира решението на демографския проблем и идва въпросът: Защо само София, Пловдив, Бургас и Варна осигуряват възможности за нормален начин на живот? Много от градовете в Северна България се намалели в последните години с 10 до 20 000 души. Е добре, нормално ли е последователно да се унощожават малките градове в България. Аз съм проектант на завода за автомобили до Ловеч и преди години отидохме с технолози в Германия, в едно село до Щутгарт, там се правеха поточните линии за багаж за множество от летищата по света. В този завод работеха ок. 300 души с профил до 30 - 35 години. Ежедневно те отиват на работа в завода, прибират се в домовете си в същото това село, а в петък се качват на колата и отиват в Щутгарт да се забавляват. В крайна сметка тези хора имат възможността да работят на добра заплата, имат всички удобства, като социална и здравна инфраструктура и нямат необходимостта да мигрират към големия град. Трудовите миграции в България са основен проблем и той е свързан, и с натоварването към детските градини, и с трафика, и икономиката на София. Столицата засмуква нови и нови хора, вследстиве на концентрацията на капитал, но основният проблем е, че нашето общество не намери трайно решение, как да ги задържи в малките населени места?

- И според вас какво е решението?
- Първо следва да се направи анализ от гледна точка на останалия човешки потенциал в страната. Второ да се подсилят инвестициите съм сферата на образованието. Ето ви пример с Индианаполис – градът генерира огромни средства и през миналия век решават да направят най-голямата спортна арена в света – „Индианаполис Мотор Спидуей“. Състезанието Индикар започва да събира огромен брой хора, но те са концентрирани в рамките на няколко дни годишно. Градската управа установява, че това е неустойчиво и решава да създаде множество различни спортни съоръжения, да обаче домакинските мачове в едно първенство са ок. 20-ина на брой, тоест имате ограничен брой пикови натоварвания в рамките на половината уикенди в годината. Тогава ръководството на града решава да инвестира в образование - създава си таланти, които увличат централите на големите международни компании. Инвестирането в таланти трябва да бъде приоритет на държавата ни. И второ трябва да оценим потеницала, които имаме като изоставена инфраструктура - училища, детски градини, имаме огромни комплекси, които са изоставени и ние в България можем да се превърнем в хосписа на Европа. Наместо да се занимаваме как да излъжем някой англичанин или немец да си купи апартамент в Боровец, Банско или Слънчев бряг, ние можем да провеждаме политика, да ги върнем в по-малките населени места, като предложим една услуга 4 пъти по евтино от Германия. Защото в момента нашата здравна система, според мен, може да предложи 4 пъти по-евтино обслужване на пенсионери. И това ще доведе в България хора, които са в следтрудоспособна възраст, които могат да се включат и в социалния ни живот. Просто има решение, но трябва да се помисли държавнически, по-далеч от носа си и от мандата. Ще ви дам и друг пример - като проектант на завода за автомобил дойде един мениджър от Южна Африка от заводите на МАН. И ни каза, че иска за цеха за финалното сглобяване, да намерим 200 инженера до 25 години и 200 работника до 21 години. Хайде, намерете хора с този профил в Ловеч. Не можете да ги намерите нито в Ловеч, нито в Плевен, нито в Русе, вие трябва да ги докарате от София. Проблемът е изключително тежък и изисква мащабна преоценка на потенциала, които има България и целенасочена управленска политика. София привлича трудови пътувания, включително идват хора на повече от 100 км. Какъв е комфортът на живот на този човек, които е тръгнал сутринта от Благоевград или Ботевград, за да стане час преди вас и да се прибере с час по- късно?

- Гладът не е ли по-силен от тока?
- Безспорно, но ако има поминък, той може би с 30% по ниска заплата би останал да работи в населеното място, в което живее, защото никой не калкулира изразходването време, нерви и гориво.

- Кои са най-презастроените райони и квартали в София?
- Най-големите възражения идват от кварталите с комплексно застрояване. Нашата държава след 60-те години започва да развива комплексите, като първият е в Надежда – ж.к. Свобода и постепенно обхваща целия град. В кварталите като Младост, Мусагеница, Овча купел, Люлин, Връбница, Надежда всъщност най-големия проблем и най-големите протести са провокирани в резултат на това, че във възстановените земеделски имоти след 90-те години бе предвидено ново застрояване. Когато станаха скандалите с бившия кмет на район Младост – Десислава Иванчева, хората от протеста казваха, "ама, това е нашата поляна, където си разхождаме кучетата"! И когато поръчах социологическо проучване, за да попитам: Знаете ли, че от 2009 г. има План на квартала, в който там е предвидено застрояване на нов жилищен блок? 95% от анкетираните не знаеха, че има такъв план. От друга страна собствениците на възстановения имот бяха неглижирали собсвеността си дълги години - тези имоти стояха безстопанствени, подъдржаше ги общината и така се провокира огромно напрежение между тези две групи собственици.

- Вече се говори за презастрояване и в новите квартали като Манастирски ливади?
- Пак казвам "дяволът се крие в детайлите". Ако ОУП не беше предоставил толкова "щедро" параметри, може би ситуацията щеше да е друга. Преосмислянето на параметрите на ОУП е по-скоро серизоната задача, отколкото неговото физическо изменение.

- Какво ще се случи с площад "Славейков", там ситуацията е "и след базара пак перголи". Трябваше да има книжен пазар с модерни павилиони, цветя и т. нат. Пета година, поставени през 2018 г. есента, стърчат перголите и ако не ме лъже паметта там трябваше да е покрито?
- Площадът се припозна като място за аукционни събития, а за мен е важно, че градът се насища с обществен живот. Имаме изключителен интерес към всякакви събития, Коледни базари, фестивали на книгата, Великденски базари – осигури се активност по всяко време на годината. Моето лично мнение е, че площадът е място за срещи, там трябва да се организират такива събития, както е по цял свят.

- Останаха само едни перголи, дори да не е Книжен пазар, стои незавършено?
- Да, но всички други аукционни събития разположени под перголите, които се правят имат временен характер. Те стоят там в рамките само на седмица, след което площадът се изчиства, реорганизира и идва следващото събитие.

- Значи за вас това е функционално и така ще си остане?
- За мен пропорцията на този площад е изключително подходяща за организиране на такива събития - фестивали, градски концерти, коледни базари, моето лично мнение е, че градът ги припозна и не би трябвало да обвързваме площада с конкретна функция. Много хора питат къде е Книжният пазар. Ами, към ония момент той удовлетвори нуждата на обществото ни от липсващите книжарници. Ако се върнем към 90-те години, ще си спомним как книжарниците ставаха бинго зали, кината дискотеки, а детските градини се продаваха. И нека сега да се разходим около пл. Славейков – там има поне 5 прекрасни книжарници, в които всеки читател може да намери нужното произведение.

- Аз ви питам за онези въртящи, покрити павилиони, в които се прибират книги и арх. Къдрева представи пред Комисия на СОС?
- Правихме множество варианти да се произведе прототип, който хем да удовлетоври интересите на книжарите, хем в събрано състояние да е компактен и да не компроментира площадът. Стигнахме до техническо изделие, което изискваше много сложна система за разгъване и прибиране, и отчетохме, че колкто е по-сложен е модулът, толкова по-лесно би се повредил, и не е добре да се разположи в градска среда.

- Трябва ли да има нещо на мястото на Мавзолея или да си останат тези арт инсталации, за които се кандидатства и се получава финансиране по програма на Столична община?
- Аз ще кажа нещо, което може да прозвучи шокиращо за много хора. Аз бях и против събарянето на Мавзолея! Не защото беше на корицата на учебниците ни по „Въведение в архитектурното проектиране“, като пример за една добре пропорционирана сграда, а защото е дело на знаменитият ни арх. Георги Овчаров, автор на множество архитектурни шедьоври като Министерство на вътрешните работи, Агрономическия факултет, Минералната баня в Овча купел. По инициатива на СОС започна проучване на пространството останало под сегашната площадка за временни експозиции. Вследствие на взривовете, при разрушаването голяма част от тези пространства под земята са компроментирани. Считам, че трябва да се възстанови историческата памет и чрез средствата на архитектурата да се намери и правилният исторически разказ, защото в противен случай ще минат поколения и историята ще бъде забравена. А когато нещо се забрави, има вероятност грешката от миналото да бъде повторена. Не случайно по историческите телевизионни канали вървят филми предимно за Втората световна война, очевидно трябва да ни се повтаря случилото се в периода между 1939 и 1945 година, за да може ние като общество да не го забравяме.

- Дори да не е свързано с Георги Димитров, това пространство стои като кръпка в центъра на София?
- За мен трябва да се направи правилния исторически разказ, за да сме убедени, че тази част от нашето минало не бива да се повтаря. Започнахме проучвания под мавзолея, където са обслужвали тялото на Димитров, там е била цялата хладилна инсталация. Мавзолеят по същество представлява един голям „хладилник”, поддържал температура от 14 градуса, за да може тялото на вожда и учителя да не бъде компроментирано. И в тази вързка следва да се запази историческият спомен, естествено пречупен през един нов разказ, не с ония страх, който сме изпитвали като пионерчета, доведени чинно под строй, да застанем пред мумията и да я огледаме в онова тъмно и студено място.

- Какви са професионалните предизвикателства пред вас като главен архитект на София?
- На първо място да затворя всички възможности за заобикаляне на Закона подобно на казусите, които се ползваха с „ъгловите” имоти, а в същност провикираха изграждане на сгради – като тези на пл. "Македония", Парадайз мол и казуса със сградата на Артекс. Всъщност след 2018 г. измененията в Закона за устройство и устрояване на Столична община вече са факт. Следващите теми, които затворихме бяха заобикалянето на Закона бяха казусите с ателиетата. Те даваха възможност в сгради, които са с обществено предназначение да се създават „ателиета за творческа дейност”, а после се продават като жилища. Затворихме и темата с общежитията, където на 15 жилищни единици, или на 15 стаи се правеше само едно паркомясто. А крайният резултат го виждаме всички: всички автомобили на студентите в Студентски град са на улицата, защото ако разделите една сграда със 100 самостоятелни единици на 15, ще установите, че за една такава сграда ще трябва да имате по-малко от 10 паркоместа. И всички тези битки, които проведох за последните 7 години са свързани със създаването на една по-качествена градска среда.

- С "Артекс" приключиха ли битките?
- Мисля, че се очаква произнасяне на Върховният административен съд, но проблемът не е в "Артекс", а в недобре разписаната норма, която се създаде през 2017 г. – към нея липсваше преходна и заключителна разпоредба. Ако законодателят си беше свършил работата и беше създал ясна разпоредба, от която да се знае, какво се случва с казусите, които са заварени - нормата важи занапред или нормата включва и тези случаи с валидни разрешения за строеж, нямаше изобщо да се води този обществен дебат.

- Налага ли се да се правят още промени в ЗУТ?
- Според мен останаха много нерешени впроси от гледна точка на намаляване на административната тежест и дигитализацията. Това е една моя лична битка, за която се боря от ден първи. Въпреки че имам електронен подпис, днес ще подпиша стотици документи, но разрешението за строеж в Република България трябва да се генерира на хартия, да го сгъна на хратия и да го изпратя в ДНСК, за да го проверят отново на хартия. Същото е и с инвестиционните проекти. Колегите от години не чаертаят на ръка, рапидографите отдавна са прибрани по мазетата или са изхвърлени, всички чертаят със специализирани софтуери. В крайна сметка документът, който се генерира дигитално се разпечатва на хартия, полагат се мастилени печати на проектанта, на възложителя, на наздорника, идват в нашата къща и отново слагаме мастилени печати, за да ги дигитализираме, тоест да ги сканираме и да ги приберем в дигитален архив. Къде се губи цялата логика на процеса, когато сме максимално дигитални ще намалее и корупционният натиск - когато срещу вас стои компютър, а не човек, компютърът няма как да ви иска пари. Това е основната тема и апелирам към следващите ръководства на МРРБ да продължат процеса. Специално нашето направление е пионер в цяла България, защото имам наблюдение на работата на колегите от страната. Колкото повече услуги се предоставят дигитално, толкова повече ще се намали тежестта.
Колкото и да се смеем на македонците, те преди 10 години казаха "стига на хартиените копия, държавата става дигитална". Докато в България имаме хартиен и дигитален път ще продължаваме по стария начин. Трябва да кажем "край" и да работим само дигитално! Това винаги ми е било цел и основна задача. В НАГ обединихме всички регистри, създадохме платформа, в максимална степен направихме прозрачно това направление и обслужването на гражданите се подобри. Само за 2022 г. ние имаме увеличение с 35% от обема на обработени преписки, а ние сме най-голямата администрация по устройство на територията в България и тук влизат хиляди заявления. И 35% увеличение на обема е огромна стъпка. И нещо много важно е, че показахме, че всичките ни актове са публични. Отивам на събитие и ме питат за стадиона на ЦСКА. Казвам им отворете платформата NAG.MOBILE и ще видите. Същото беше и в СОС. Питат ме каква виза съм издал на г-н Гайтански за комплекса "Мария Луиза", обвиняваха ме, че била издадена в много спешен порядък. Казвам им, "ето визата, ето входящ номер, ето изходящ номвер - сравнете за тези 23 дни бързо ли е, бавно ли е?". Така че аз съм си свършил работата и не се срамувам, всички административни актове са показани публично и всеки може да се оцени моята работа.

- Какви са професионалните предизвикателства пред вас като главен архитект на София?
- На първо място да затворя всички възможности за заобикаляне на Закона подобно на казусите, които се ползваха с „ъгловите” имоти, а в същност провикираха изграждане на сгради – като тези на пл. "Македония", Парадайз мол и казуса със сградата на Артекс. Всъщност след 2018 г. измененията в Закона за устройство и устрояване на Столична община вече са факт. Следващите теми, които затворихме бяха заобикалянето на Закона бяха казусите с ателиетата. Те даваха възможност в сгради, които са с обществено предназначение да се създават „ателиета за творческа дейност”, а после се продават като жилища. Затворихме и темата с общежитията, където на 15 жилищни единици, или на 15 стаи се правеше само едно паркомясто. А крайният резултат го виждаме всички: всички автомобили на студентите в Студентски град са на улицата, защото ако разделите една сграда със 100 самостоятелни единици на 15, ще установите, че за една такава сграда ще трябва да имате по-малко от 10 паркоместа. И всички тези битки, които проведох за последните 7 години са свързани със създаването на една по-качествена градска среда.

- Не се ли затормозявате от подписи, ПУП-ове, ОУП, разрешителни за строеж, скици, инвестиционни проекти, преписки, как почивате?
- Сърдят ми основно се за пренебрегнатия личен живот, защото НАГ се превръща в една обсебваща къща. Релаксирам напоследък вкъщи с хората, които са ми най-близки. С такъв тип професия човек осъзнава, че от работа трябва да се прибира вкъщи, защото не всички, които демонстрират добро приятелство наистина са добронамерени. Не знаеш в един момент, как ще се спекулира със среща, дори да сте се видяли на вечеря, какви разговори ще има след това. Хобито ми е да се гмуркам и увличам хората около себе си да го правят. За съжаление тази година още не съм ходил в Гърция, защото все още морето е студено.

Очаквайте II част на интервюто във вторник, 13 юни

Гл. архитект на София пред Столица.bg: Внасям в СОС План за всички възстановени имоти в Овча купел I-ва част да се изместят по периферията на квартала

- Четири частни имота са проблемни за приемането на ПУП на Борисова градина, искаме да ги върнем на софиянци

- Ремонтът на пространството около "Св. Неделя" се бави заради съмнителен Нотариален акт за частна собственост на временен павилион

Александра Никова