Днес емотиконите се усмихват и плачат вместо нас

„Какво мислите?“, пита подканващо всеки ден социалната мрежа. Защото дори тя може да задава въпроси, да ги формулира, да ги напише и да ги преведе на съответния език. Истината е, че ние оставаме далеч по-неграмотни от умението на единиците и нулите, които превръщат матрицата не просто в наш изповедник, но и в неотменим наставник.

Ето това мисля в Международния ден на грамотността – празник, който светът отбелязва от 1966 година насам.

Думите се състоят от букви, които пишем или изговаряме, за да се разбираме един друг. Имаме уникален език, толкова богат и звучен, че дори в американски екшън героят отчита този факт. С кирилицата ставаме все по-интересни за света, а в България все повече губим интерес към нея.

Неглижирането на собствения ни език е нашата бавна, но сигурна културна смърт.
Мисълта се тренира чрез фитнеса на диктовката, на преразказа и на творческия експеримент. Не защото всички някога ще станат писатели. Просто усещането, че си грамотен, те води само и единствено напред – без притеснения, без угризения и без комплекс за малоценност.

Някога се пишеха писма и се изпращаха пощенски картички. Сега клавиатурите изместиха химикалките и с оглед на „удобство и бързина“ повечето българи не превключват от латиница на кирилица. Днес „zdr“ измести „здравей“, а емотиконите се усмихват и плачат вместо нас.

Пестим от времето си, за да бъдем нещастни. Такова обричане на самота досега светът не помни. Единствено грамотността носи просветление, тя е верният път към истината. Ако не вярвате, попитайте „Гугъл“.

Добромир Банев