Станислава Момекова: Всяка „Травиата“ за мен е откритие

Станислава Момекова е родена в Бургас, град дал големи имена на българската театрална и музикална сцена. Родителите и не са професионални музиканти - майка и работи в кантора, баща и дълги години си вади хляба на летището. И двамата мотивират единствената си дъщеря да се занимава с онова, което и е интересно. Двете и баби, Стоя Пампулова и Станка Момчилова, са грижовни към красивото момиченце. Станислава се гордее, че баба Станка за кратко е пяла в ансамбъла на Филип Кутев. В семейството слушат оперна музика, най-запалената меломанка е майката. Станислава е на годинка, когато на въпроса: „Каква ще станеш, като пораснеш?“, отговаря: „Оперна певица“. В пубертета пее попмузика. Влиза в бургаското музикално училище с две специалности – флейта и оперно пеене. Ето какво разказа тя пред Столица.bg за участието си в софийската "Травиата" и за оперната сцена:

Г-жо Момекова, коя бе първата опера, която гледахте?

„Травиата“ с Вартухи Саркисян в главната роля. Прекрасна класическа постановка на Павел Герджиков с диригент Красимира Костова. Вартухи бе много красива. Пееше божествено. По-късно разбрах, че е възпитаничка на голямата наша певица Благовеста Карнобатлова, жива и здрава и днес. Била е прекрасна Виолета Валери в Софийската опера, гледала съм записи по телевизията.

„Травиата“ Ви е омаяла още като дете?

Да, така е. Любимият ми филм си остава „Хубава жена“ с Джулия Робърдс и Ричард Гиър. В моменти на тъга си го пускам, за да чуя кулмунацията от „Травиата“. Незабравимо!
Кога стана ясно, че ще предпочетете операта пред флейтата?
В 11 –и клас в Музикалното училище. Близките ми се зарадваха много.

Сигурно като ученичка сте гледали много спектакли в операта в Бургас, които са Ви направили впечатление?

Помня „Вълшебната флейта“ – дипломен спектакъл на студенти от Музикалната академия, помня и „Аида“. Вече бях заразена с бацила на операта. .
Дойдох в София и влязох в Музикалната академия. Попаднах при Констанца Вачкова, за жалост тя боледуваше. Във втори курс се преместих при проф. Илка Попова, защото г-жа Вачкова се оттегли. Илка Попова е прекрасен педагог, с нея извървях дълъг професионален път. До ден днешен поддържаме връзка, чувствам я като втора майка.

Помните ли дебюта си?

Бях студентка в четвърти курс. Дадоха ми Виолета Валери в „Травиата“. Дата е 22 октомври 2008 ма. Партнираха ми Николай Моцов в ролята на Алфред и Марян Йовановски като Жорж Жермон. В салона бяха родителите ми, сестрата на майка ми, братът на баща ми, много приятели. Преди спектакъла в гримьорната ми дойде Вартухи Саркисян – данесе ми цветя и една малка картичка с надпис: „На една изгравяща Виолета, от една отиваща си Виолета“. Беше трогателно! Самата Вартухи в това представление игра Анина. .

Сериозен дебют за толкова млада артистка! Предложиха ли Ви щатно място в операта?

Да, но не го приех. Откриха се възможности да пътувам в чужбина като свободен артист. Първото ми излизане бе във Виена. В културния дом „Витгенщайн“ имахме концерт с група колеги. После гастролирах в Япония, бях в Сицилия, обиколих Съединените американски щати с „Травиата“. Там изпях и Джилда в „Риголето“ Бяхме голяма група артисти от цяла България. Трупах постепенно репертоар. Излязох в „Бохеми“ с ролята на Мюзета, изиграх Донна Анна в „Дон Жуан“.. През 2006 та се върнах в България.

Съпруга сте на известен баритон – Добромир Момеков, който пее в русенската опера и в Музикалния театър в София?

Оженихме се през 2016 та, имаме син, Георги, който е второкласник. Отрасна в операта и в оперетата, пее добре. Но се увлича по колите, както всяко момче.

Как тръгна кариерата Ви в България?

Бях на щат в операта в Пловдив до 2018 та. После ме назначиха в Софийската. Първото ми участие в този театър бе в „Кармина Бурана“ на Карл Орф. Последваха спектакли на – „Риголето“ и на моята любима „Травиата“. Иван Момиров, много добър мой приятел и колега, бе първият ми Алфред на софийска сцена. С голямо удоволствие работя в театъра, а „Травиата“ винаги изпълва сърцето ми с радост. Изиграх и Елена в „Жената от езерото“ на Панчаревското езеро. Участвах и в „Чичовци“ на Лазар Николов, интересно и много трудно заглавие. В „Парсифал“ на Вагнер играх съблазнителка.

Вие сте отговорен артист, който работи съвестно над всичките си роли. Софийската „Травиата“ е дело на режисьора академик Пламен Карталов, ваш учител по актьорско майсторство в Академията?

Академик Карталов ме поведе по правилния път. Той е от онези професионалисти, които дават криле на артиста. Умее да провокира потенциала му и да измъкне най-доброто от него. Продължавам да работя с академик Карталов, изпитвайки огромна благодарност . Признателна съм, че ми повери ролята на Виолета Валери. „Благодаря, Маестро, благодаря, учителю!“, казвам му го от сърце!

Любопитно ли Ви е да играете на една сцена с мъжа Ви?

Да, играли сме заедно по време на гастроли в Америка, Испания и Франция. На една „Травиата“ в Испания ни гледа световноизвестният испански певец Хуан Понс. В паузата между втора и трета картина имахме коктейл с хора от публиката. Понс дойде при мен, хвана ми ръката и каза: „Млада госпожице, пеете прекрасно. Пожелавам Ви куража с тази партия да започнете Вашата световна кариера“. Вярвам, че е бил искрен! Ето, сега ми предстои „Травиата“ под палката на Пласидо Доминго.

Коя, според Вас, е най-добрата Виолета Валери в световен мащаб?

Мария Калас е номер едно. Тя е проводник на положителна енергия. Тя е феномен, който едва ли ще се повтори. Прекрасна е Соня Йончева! Много харесвам Анна Мофо, която блести в една великолепна екранизация на „Травиата“ с Джино Беки и Франко Бонисоли. Удивителна Виолета Валери е и румънката Инва Мула, гледах я на Арена ди Верона в постановка на Дзефирели. .

От тримата големи тенори – Павароти, Доминго и Карерас, кой е номер едно?

Всеки е уникален талант, а в проекта „Тримата тенори“ са неповторими. Заедно правеха чудеса! За жалост не съм ги гледала наживо. Знам, че Доминго е помогнал на Карерас, когато е заболял от левкемия. Тайничко е дал пари за трансплантацията на костен мозък. По онова време са били скарани, но Доминго е помогнал. Този негов жест ги сдобрява.

Най-ценното в живота, според Вас?

Любовта. Да обичаш и да бъдеш обичан. Да обичаш професията си.
А кой е най-важният компонент в оперния театър – режисьор, диригент певец?
Всичко е важно в комплексен план. . Режисьорът, диригентът, сценографът, художникът и изпълнителите определят успеха на представлението. „Диригентът може да не става, ама нали си го изпяхме“, казват някои колеги. Не са прави. Оперният спектакъл е като проводниците в електрическото табло - не можеш да отрежеш нито един! .

Вие на какво се опирате в операта?

На добрата и удобната режисура. Когато пееш, трябва да се чувстваш свободен, но да не нарушаваш режисьорската концепция. Диригентът `да се съобразява със състоянието на певеца, с мизансцена на режисьора. Ако нямаш добър диригент насреща, спектакълът не тръгва в нужния темпоритъм. А когато го имаш - всичко работи в положителна посока.

В софийската опера имате добри диригенти?

Да, например Жорж Димитров. Много добър и разбран човек, с него можеш да изкоментираш нещата, да разчиташ, че ще ти съдейства.

Разчитате ли на суфльора, на гримьора, който ще Ви подготви за спектакъла, на перукера?

Уважавам суфльорката Драга Мачуганска. Предупреждавам я да ме следи, ако съм притеснена за нещо.. Тя е позитивна, ненатоварваща. По принцип се стремя се да не разчитам на суфльора, за да не нарушавам себеотдаването на образа, на режисурата. Перукерката Янка Дойчинова е като моя майка. С нея споделям много, тя знае моите претенции без да сме ги коментирали предварително. Познава очите ми, лицето ми, тялото ми.

Какво Ви предстои през новия сезон?

Ще имам „Бохеми“ и още спектакли на „Травиата“. Знате ли, започвам репетициите на „Травиата“ сякаш ми е за първи път. Винаги имам да дам още нещо на образа, пък и Виолета Валери има още какво да ми даде. Това е героинята, на която най много се възхищавам. Тя ме разчувства до сълзи. Казват, че голямата ария от първо действие е препъни камъкът за всяка певица. Там гласът стига до ми бемол. Когато пея, не мисля за страх, мисля за Виолета. На сцената не съм Станислава, а героинята, в която се превъплъщавам. Трябва да бъда в обувките на Виолета Валери, за да повлия на публиката. А Станислава я оставям в гримьорната.

Автор: Елиана Митова