Култура

Руси Чанев получава "Аскеер" за цялостно творчество за 24 май в София

Руси Чанев получава наградата за цялостен принос към театралното изкуство на „Академ...

537

29/04/2024

Цветан Бизев: Градът може да бъде преоткрит чрез творбите по стените

Уличното изкуство и историята на графитите от 90-те години до днес показва изложба, която ще бъде от... Прочети още...

658

07/04/2024

Спектакълът „Емил - само един живот не е достатъчен" пред публиката в София

Спектакълът „Емил - само един живот не е достатъчен" ще бъде представен пред столичната публик... Прочети още...

587

04/04/2024

Директорът на Софийската градска художествена галерия получи френски орден

Директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева бе удостоена с френското... Прочети още...

714

04/04/2024

"Великият Гетсби" на сцената на Софийската опера и балет

През април предстои премиерата на нов спектакъл на сцената на Софийската опера и балет. Ба...

476

25/03/2024

След успеха във Венеция: Мистерия от гласове и струни ще радва столичани в зала "България"

След успеха във Венеция на 3 април т. г. столичани може да се насладят на Мистерия от глас...

611

19/03/2024

Детският радиохор отбелязва пролетта с концерт в зала България

Традиционният пролетен концерт на Детския хор на Българското национално радио ще бъде в столичната з... Прочети още...

1529

19/03/2024

Посветиха мюзикъла „Славеят“ на незабравимата Катерина Тупарова

Премиерата на мюзикъла „Славеят“ трогна до сълзи публиката в камерната зала на Музикални... Прочети още...

Анкета

Ще избере ли СОС председател?

Да, ще избере
Няма да избере
Да, на ротационен принцип
Ще има нови избори
Ще почакаме до пролетта

Виж резултатите

Да, ще избере (21%, 31 Гласове)
Няма да избере (26%, 39 Гласове)
Да, на ротационен принцип (12%, 18 Гласове)
Ще има нови избори (30%, 46 Гласове)
Ще почакаме до пролетта (11%, 17 Гласове)

Общо гласували: 151 Обратно към гласуване

726

18/03/2024

Лунните диалози на Галя Чунтова в столичната галерия „Теа Алба“

Неочаквани комбинации, пищни цветове, сюрреалистични персонажи – има ги във всички картини на ... Прочети още...

810

28/02/2024

Соня Йончева получи в София орден за изкуство и литература на Франция, представя "Бохеми"

Прочутото българско сопрано Соня Йончева получи високото отличие "Офицер на Ордена за изкуство и лит... Прочети още...

900

27/02/2024

С „Клопка“ на Надежда Косева ще се открие София филм фест

Филмът "Клопка“ на режисьора Надежда Косева ще открие тазгодишното издание на &bdquo...

1327

07/12/2022

В София представиха книга за столицата на Азербайджан

Книгата на проф. Елчин Ахмадов „Шуша. Историческа и културна столица на Азербайджан“ имаше своето първо представяне пред българската публика в Националния пресклуб на БТА в София. Град Шуша е избран за културна столица на тюркския свят за 2023 година. „В монографията се изследва древното историческо, културно и стратегическо значение на Шуша, който е историческа и културна столица на Азербайджан“, каза авторът в онлайн включването си по време на събитието. Монографията представя с факти периода от създаването на град Шуша до наши дни. Научен редактор и преводач от азербайджански е София Шигаева-Митревска, рецензенти са: доц. д-р Дария Крачунова-Николиева и доц. д-р Теодор Дечев. На 5 януари 2021 г. президентът на Азербайджан Илхам Алиев обявява град Шуша в Нагорни Карабах за културна столица на страната. Това става, след като на 8 ноември 2020 г. градът преминава под контрола на Азербайджан и е освободен от окупация след подновените на 27 септември 2020 г. сражения за Нагорни Карабах. Елчин Ахмадов е професор по международни отношения и доктор на политическите науки. Той определя отношенията между Азербайджан и България като развиващи се „на високо ниво“ и допълни, че „България винаги е защитавала справедливата позиция на Азербайджан, особено по въпроса за териториалната цялост на нашата страна. Това е проява на приятелството между двете държави и развиващото се сътрудничество във всички области“. „Сюжетът на книгата е за това, което най-общо културните антрополози наричат свещени места на паметта за всеки народ. Така, както за българите, такива свещени места са старите столици“, каза по време на представянето д-р Пламен Димитров от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

2514

06/12/2022

Отмениха представлението на "Хъшове" в Народния театър, Валери Йорданов е в болница

1020

06/12/2022

Започна най-големият книжен форум у нас

В НДК започна най-големият книжен форум у нас - Софийският международен панаир на книгата, Софийският международен литературен фестивал и Софийският международен фестивал за деца и младежи. Събитията в рамките на изложението ще продължат до 11 декември, а темата, която е водеща тази година, е "Четене с разбиране" . Това е 49-тото издание на Панаир на книгата в столицата. Над 150 издателства ще представят най-доброто от нашата, европейската и световната литература, издадено през годината. На 4 етажа в НДК форумът ще предложи много срещи с наши и чужди автори, дискусии, специална програма за деца и младежи. В рамките на Панаира се провежда и 10-тото издание на Софийския международен литературен фестивал. Две дискусии ще очакваме с особено внимание - едната е „Форми на подмяната“, посветена на въпросите за дезинформацията и фалшивите новини, а другата е за намесите на изкуствения интелект в превода. Петият Софийски международен фестивал за деца и младежи, който също се провежда в рамките на Панаира, предлага на най-малките читатели срещи с нови издания на класически приказки, много изненади и възможност да се запознаят с авторите на любимите им книжки. На откриването присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният министър на културата проф. Минеков, областният управител на София област Митко Михайлов, директорът на дирекция „Култура“ на Столична община Биляна Генова, Екатерина Доцева от Съвета на директорите в НДК, Захари Карабашлиев, Здравка Евтимова и др. Сред чуждестванните гости, които ще участват в тазгодишното издание на фестивала са Йенджей Моравецки, Георги Тенев, Доменико Дара, Рута Сепетис, Илиас Фрагакис, Венсан Енгел, Дейвид Дамрош, Йордан Ефтимов, Софи Дол, Пия Лейно, Ирис Волф, Аня Мýгерли, Бека Адамашвили, Ива Пезуашвили и др. "Няма по-хубав подарък за Коледа от това изложение и от Софийския международен панаир на книгата, защото в изтънелия ни духовен живот точно побеждаващата сила на книгата ни е необходима, за да търсим не само утеха. Да търсим вяра, да търсим надежда, да търсим онези послания, които ни правят хора, човеци и които ни казват, че преди всичко трябва да бъдем добри", отбеляза вицепрезидентът Илияна Йотова по време на откриването.

964

04/12/2022

Ремонтираха буквите на Сатирата в София

1251

02/12/2022

Балет "Арабеск" представя приказки за деца и възрастни в Музикалния театър

Предколедна програма на сцената на столичния Музикален театър представя балет "Арабеск", съобщават от трупата. Празничните спектакли включват две приказки за деца и възрастни - емблематичната приказка на големия датски разказвач Ханс Кристиан Андерсен „Снежната кралица“ и "Лешникотрошачката" по прочутата приказка на Е.Т.А.Хофман и вълшебната музика на П.И.Чайковски. На 9 декември от 19,00 часа в Музикалния театър ще се играе танцовия спектакъл „Снежната кралица“- разказ за изумително красивата и неспособна на искрена любов ледена Кралица, за детската чистота и обич на Кай и Герда. Дали една неосъзната още, но дълбока детска любов е достатъчна да победи сили, много по-мощни и древни? Дали споменът и вътрешният стремеж за светлина и топлина, ще надделеят над вечната зима? На тези вечни въпроси се опитатват да отговорят в своя танцов прочит хореографката Ангелина Гаврилова, драматургът – Марий Росен, сценографът – Иван Токаджиев и художникът на костюмите – Адрияна Найденова. В ролите ще видим Петя Колева-Вучов, Филип Миланов, Таня Кацарова и др. В танцовия спектакъл е използвана музиката на едни от най-популярните автори на класическото наследство , както и композитори творили в началото на 20 век като Чайковски, Елгар, Брукнер, Мусоргски, Григ и др. Спектакълът очарова публиката с нестандартни визуални решения, ефектни „приказни“ костюми и завладяваща музика. На 10 декември ще бъде представен спектакълът "Лешникотрошачката” - интересен, съвременен и в същото време атрактивен спектакъл, създаващ атмосфера и настроение. В ролята на Мари ще видим Виктория Петрова, на принца – Васил Дипчиков, на братчето на Мари Фриц – Филип Миланов. В магьосника Дроселмайер се превръща Асен Наков, а в една неочаквана роля, на принцеса Мишонка – Константина Ханджиева. Хореографията е дело на Боряна Сечанова, сценография – Борис Стойнов. Спектакълът е по музиката на П.И.Чайковски.

1353

Александър Мутафчийски празнува юбилей на сцената на Музикалния театър в София

Александър Мутафчийски, които е артист-солист и режисьор на Националния музикален театър в София, чества своя 50-годишен личен и 25-годишен творчески юбилей с емблематичния мюзикъл „Цигулар на покрива“, съобщават от културната институция. За 25 години на сцената на Музикалния театър оперетната звезда изиграва почти всички комедийни или така наречените субретни роли в оперетите, присъствали в репертоара на Театъра. Зад гърба си има над 60 роли в жанровете оперета и мюзикъл. Освен водещ солист на националния ни оперетен театър, Александър Мутафчийски е още сценарист и режисьор на концерт-спектакли, сред които „Една вечер с хитовете на Бродуей“, „Зимна приказка“, „Оперетно вариете – Подари мечта!“ и „Grand Cancan – Великата оперета“, представени на сцената на Музикалния театър. Режисьор е на най-новата постановка на оперетата от Асен Карастоянов „Българи от старо време“, както и на мюзикъла за деца „Зайченцето бяло“, поставени в Музикалния театър. Освен богатият си музикално-сценичен репертоар в жанровете „оперета“ и „мюзикъл“, изпълнява и камерна музика. Участвал е в пет издания "Нова българска музика" с произведения, написани специално за него. Има записи за фондовете на Българска национална телевизия и Българско национално радио. Носител е на множество награди в областта на музикалното изкуство, сред които първа награда на конкурс за млади оперетни и мюзикълни певци "Мими Балканска", "Кристална лира" за върхови постижения в музикалната култура, наградата „Златно перо“ за принос към българската култура, „Сребърна лира“ за високи художествено-творчески постижения и по повод 20 години творческа дейност и др. „Цигулар на покрива” е красива притча за дома, любовта и семейството. Това е разказ за едно общество, което успява да устои на житейските несгоди и дори в нещастието намира смисъл да прославя живота и да му се радва. Затова този разказ е смешен и тъжен, в него има и лудост – всичко, което е характерно за човешката природа. Това превръща произведението на композитора Джери Бок и либретистите Джоузеф Стайн и Шелдън Харник в универсална творба. Режисьор на спектакъла е Небойша Брадич. Участват солисти, хол, балет и оркестър на Националния музикален театър. В „Цигулар на покрива“, с който се отбелязва двойният юбилей на солиста на Музикалния театър, Александър Мутафчийски влиза в една от коронните си роли, тази на Тевие. Също така той е и асистент-режисьор на спектакъла. Музикалният театър очаква своята публика на „Цигулар на покрива“ в две поредни дати – на 3 декември от 19:00 ч. и на 4 декември от 17:00 ч, когато ще се отбележи 50-годишният личен и 25-годишният професионален юбилей на водещия солист на националния ни оперетен театър. А ето какво казва самият Александър Мутафчийски. „Спомням си, влязох и гледах спектакли на „Царицата на чардаша“ и „Българи от старо време“ и когато видях как комичните двойки артисти, така наречените „субрети“, танцуваха и пееха едновременно, аз само си казах: Това не е за мен, никога не бих се справил с такава роля!... Но никога не казвай: „Никога!“. Само след половин година вече имах премиера на първата си субретна роля – Кайетан в „Циганска любов“, срещнах и моята сценична партньорка Катерина Тупарова, с която през годините сякаш станахме едно цяло. От роля в роля, от пиеса в пиеса.... Все прекрасни субретни герои – любими за нас, обичани и от публиката... Музикалният театър се превърна в най-важното и значимо нещо от моя живот. Там живея, там изгарям в работата си.“

1163

Актьорите от Народния театър защитават директора си с писмо до президента

Актьорите от Народен театър „Иван Вазов” се обръщат към официалните институции в страната, за да търсят подкрепа за директора Васил Василев. В отворено писмо те се обръщат до президента Румен Радев, културния министър Велислав Минеков и председателя на Комисията по културата и медиите в НС Иван Ченчев. Публикуваме текста без редакторска намеса: Преди около половин година г-н Васил Василев спечели конкурса за директор на Народен театър „Иван Вазов“. Дори за този кратък период той, подкрепян от екипа си, успя да създаде здрава и щедра на творчески възможности среда: - Събра сериозен режисьорски екип; - Отвори сцена за млади режисьори; - Покани едни от най-големите имена в съвременния европейски театър да работят с трупата; - Откри нови сценични пространства; - Възстанови неправомерно свалени представления; - Подкрепи творчески инициативи и проекти на колеги от трупата; - Повиши актьорските възнаграждения; - Привлече млади хора със съвременен рефлекс и разбирания в различни отдели на театъра; - Инициира членството на Народния театър в международната мрежа „Европейска театрална конвенция“, организация, която съдейства за реализирането на съвместни проекти и обмен между големи европейски театри. Театърът заработи на пълни обороти с ново усещане за смисъл. Да дишаш, докато работиш, да виждаш хоризонт и реални възможности, да си пълен с енергия и удовлетвореност, когато влизаш в театъра, е твърде ценен дар! Вярваме, че г-н Васил Василев има способностите и волята да продължи по този път. Надяваме се, че възникващите проблеми ще бъдат решавани. От нас. Тук. В Театъра. Където изкуството е приоритет. Както за нас, така и за зрителите! 1 декември 2022 г., София

1085

Финландската Пия Лейно представя шедьовъра си „Раят“ в София

Финландската писателка Пия Лейно ще представи романът си „Раят“ на Софийския международен литературен фестивал, който ще се проведе заедно с Панаира на книгата в НДК. Събитието с нейно участие е на 9 декември от 19:00 ч. в Мраморното фоайе. Ако филмовата поредица „Матрицата" ни накара да възприемаме по различен начин дигиталния свят, романът „Раят" на Пия Лейно предупреждава за опасностите, които вече са назрели и ни заплашват: не само увеличаващата се сила на технологичните изобретения, но и подемът на националистическите движения, изменението на климата и нарастващото социално неравенство. Признат за неин шедьовър, издаденият вече и на български „Раят" (изд. „Персей", превод Росица Цветанова) представя едно бъдещо общество (едва на четвърт век от съвремието ни), което се е сринало след гражданска война. Националистическо движение, наречено Светлината, е завзело властта. Политическите дисиденти са избягали на север. Всички граници са затворени и контакт с външния свят не съществува. Никой вече не мисли за по-светло бъдеще. Вместо това Светлината е дала на своите граждани Рая: виртуална реалност. Старият свят продължава да живее там, по-жив и красив, отколкото някога е бил. Раят е пристрастяващ, но може да бъде достъпен само от хора с достатъчно пари и положение. Хората почти не излизат от апартаментите си, не говорят помежду си, не се раждат бебета. Аксели работи в университета и се опитва да открие причината за апатията в хората. Когато му е даден пълен достъп до Рая, той скоро е на път да бъде погълнат от виртуалната реалност – докато не среща жена на име Ина. Двамата така са привлечени един от друг, че решават да се срещнат и в реалността. Това променя всичко. „Раят" е роман с безспорни литературни качества, който стряска с пророчествата си, които се сбъдват пред очите ни. „Дори когато бъдещето изглежда безнадеждно, има хора, които няма да се примирят с положението. Те ще поискат промяна." – пише вестник „Турун Саномат". Но и най-безупречната илюзия отстъпва място на жаждата за истински преживявания. Това е роман за силата на природата, където цивилизацията запада; за човешките взаимоотношения и страхове; за спасителното влияние на паметта и културата. Книгата е меланхолична, но жизнеутвърждаваща. Удостоена е с финландската награда Maailman laita (2016) и с наградата на Европейския съюз за литература (2019).

946

С изложба на Кири-е завършат Дните на японската култура в София

С изложба на творби от едномесечната Кири-е Академия ще завършат 33-тите Дни на японската култура в София. Експозицията ще бъде открита тази събота – 3 декември, от 17:00 ч. в столичната галерия "Ларгото" (метростанция „Сердика“) и ще остане отворена за посетители до края на 2022 г. Посетилите ще могат не само да се запознаят с японското традиционно изкуство кири-е, но и да станат свидетели на резултатите от провелата се в рамките на последния месец академия. Тя беше организирана от СНЦ „НАКАМА“ и обучаваше нови майстори всеки уикенд през ноември. Авторите, с които посетителите могат да се срещнат на откриването, са 20 човека, като всеки от тях има свой поглед и почерк в изящното изкуство. „Кири-е“ е японска техника, по която са се изработвали шаблоните за кимона и други текстилни творения. Този древен похват представлява създаване на картина от хартия чрез изрязване с много тънки и остри ножчета. Обикновено се прави чрез изрязването едновременно на два листа хартия - бял и черен, но фокусът на декемврийската изложба и провелата се академия са цветните творби. С експозицията се закриват тазгодишните „Дни на японската култура в България“, в чиито рамки хиляди нашенци се докоснаха до духа на Страната на изгряващото слънце. От началото на септември събитията, свързани с азиатската държава, обикаляха България, като най-мащабен бе интересът към „Ден на японските бойни изкуства и традиции“, който се проведе на 8 октомври пред НДК. Освен него, желаещите се потопиха и в изложби на кимона, икебана, калиграфия и др. Музикалната част от програмата пък беше съставена от концертно турне за пиано и цигулка и концерт на Детския хор на БНР и студенти от НМА, за който поканите отново бяха светкавично разграбени. Лекции и прожекции на японски филми зарадваха още от жадните за знания и потапяне в друга култура българи, а спортните натури имаха идеално поле за изява в рамките на ежегодния София Екиден маратон. Дните на японската култура е 3-месечна програма от събития, която се организира ежегодно без прекъсване от 1990 г. насам от Посолството на Япония в Република България със съдействието на Клуб „Приятели на Япония в България – Нихон Томоно Кай”.

1112

30/11/2022

Столична галерия представя големите модернисти на ХХ век

Графики на големите модернисти на ХХ век ще могат да се видят от 7 декември до 21 януари в София. Изложбата включва произведения на Салвадор Дали, Хуан Миро, Пикасо, Анри Матис и др. Някои от графиките ще бъдат представени на българската публика за първи път. Експозицията по традиция ще бъде открита на 7 декември от 18:30 ч. в Галерия Vivacom Art Hall Оборище 5. В селекцията от графични творби за първи път ще могат да се видят част от графиките от „Балетните танцьори“, ръчно подписани от Пикасо с молив и в ограничен тираж; любимата серия на Салвадор Дали „Божествена Комедия“ с няколко гравюри на дърво, както и селекция от цветни литографии на Хуан Миро. Любителите на изкуството ще имат възможността да се докоснат на живо до изключителните експонати на Пабло Пикасо от серията “Carnet de la Californie” /портфолио, включващо 25 литографии, от изданието 500, отпечатано от ателие Mourlot, Париж/, литографии от серията „Балетните танцьори“; Творби на Салвадор Дали от серията Библия Сакра, която съдържа текста на Библията със 105 цветни литографии /смесена техника/, създадени през 1963 г. – 1964 г. Това е най-голямата публикувана серия с илюстрации на автора, издадена е от Ридзоли едишънс – Милано, Италия, творби от серията „Божествена комедия“- съкровището на италианската литература на Данте Алигиери, е съпътствана с испанския сюрреализъм на Салвадор Дали. Акварелните илюстрации на книгата са създадени около 1960 г. Дали създава 100 разкошни акварела в изпепеляващо напомняне за рая, ада и чистилището в отговор на текста на Данте. Част от картините идват от прочутото Ателие „Мурло“ в Ню Йорк, най-големият в света издател на оригинално графично изкуство, което работи с творците. Ще бъдат показани и постери от реализирани вече изложби на модернистите и Ателието. Входът за експозицията е свободен. Всички творби могат да бъдат закупени на място в столичната галерия или от всяка точка на България на обновения сайт на "Галерия Vivacom Art Hall Оборище 5"

1157

30/11/2022

Оник Каранфилян представя „Outlet – OK?“ в столичната галерия „Графикарт“

Галерия „Графикарт“ в София представя новата изложба на Оник Каранфилян „Outlet – OK?“. Експозицията ще бъде открита утре – 1 декември, 17:00 до 20:00 часа, и ще остане подредена до 15 януари 2023 г. Какво е „оutlet“? Всеки средностатически човек може веднага да обясни думата - това е магазин за стока, която е останала от минали колекции на дадена марка. Всъщност това е само едно от значенията на тази дума. Според речника на Кеймбридж това е метод, чрез който могат да бъдат изразени емоции, енергия или способности. В новата си изложба „Outlet – OK?“, Онник Каранфилиян за пореден път изразява себе си и своето виждане за света и за живота. Той е разказвачът на съвременния живот, участва активно в него, но наблюдава и отстрани - какво се случва с хората и най-вече с младото поколение. Модернизацията е завладяла човека, губейки себе си в желание за притежание на хора, предмети и чужди животи. Това провокира да се говори с всякакви изразни средства, а при Онник те могат да бъдат - офорт, суха игла, акватинта, мецотинто, релефен печат, компютърна графика… Изключително разнообразие от похвати и техники, с които усещаме богатството на изразния език на автора. Неговото творчеството винаги е било символно. Всяка фигура, чертичка и дума са на правилното място, за да може зрителя да прочете разказа. Както Любен Дилов - Син споделя: „Без изключение всяка негова изложба е част от голям и вълнуващ разказ, със собствена драматургия, основана на обрати, сблъсък и развитие на характери. С ярки сюжети, развиващи се в дълбочина – на авансцената на платното и на заден план. И във времето, и в пространството.“ Зад думата „outlet“ откриваме още едно значение и то е „отдушник“. Това значение също може да се интерпретира в предстоящата изложба на Онник „Outlet – OK?“, защото се вижда, че е от душа - оставил е душата си в нея и е готов да я покаже на зрителя. Тази изложба е „отдушник“ на темите, които винаги са го вълнували. Някои от тях вече са „говорени“, други ги е доразвил, а трети са изцяло нови. Минало, настояще и бъдеще се сливат в едно, митология, ренесанс и попарт, вплетени със символното значение на животни, птици и предмети се завързват във възела на живота. Онник Каранфилян винаги е разбирал и играта на живота. Затова и проф. Аксиния Джурова споделя за автора: „Тази игра при Онник се олицетворява с въжето и неговите възли. Възлите, които сами си връзваме, в които се оплитаме и цял живот се мъчим да разплетем. Тръгваш по право въже, после стигаш до неговите криволици, сплитания и ако си съумял да ги разчетеш, отново си се озовал на правия път.“ За автора Онник Каранфилян е роден на 8 март 1963 г. През 1982 г. завършва Национална художествена гимназия „Цанко Лавренов“ с отличие и първи целия випуск получава своята диплома с „отличие с похвала“. Между 1984 и 1988 г. работи в ситопечатница, ОУ „Кинефикация“ – Сливен, „Балканбас“ – Сливен. Между 1988 и 1994 г. следва графика в Националната художествена академия, в класа на проф. Стоян Стоянов – Течи. През 1994 г. защитава магистратура. Дипломната му работа съчетава за пръв път в историята на българската графика (изобразително изкуство) класическите техники на печат (офорт, суха игла, акватинта, литография, релефен печат) с компютърна графика. Негова е и първата изцяло създадена дигитална графика, отпечатана на ръчна хартия „Magniani“ в изключително лимитирана серия от 20 отпечатъка. Една от дипломните му работи е избрана за Триенале на изкуствата в Осака '94. Онник Каранфилян е единственият избран сред 19-те български автора, представени с 81 графики. Негови творби са излагани в: Музей на изкуствата в Сабадел, Барселона; Палфругел в Жирона, Капела „Св. Йоан“; Ханкю, Осака, Япония; Галерия Оиши; Галерия Фукуда – дворец Фукуда; Даймару, Кочи; галерия „Изток-Запад“ в Лондон; Хорст-Янсен музей; ИМОГА музей в Истанбул; RHMD музей в Истанбул и мн. др. Негови творби се намират в частни колекции в Япония, Канада, Испания, Турция, Германия, Великобритания, Швеция, Норвегия, Финландия, Чехия, Южна Африка, Словакия, Италия, Гърция, Белгия, Дания, Холандия, Франция, Унгария, Швейцария, Кувейт, Ливан и САЩ. Също и в музея „Шрайнер“, Германия, музей „IMOGA“ и музей RHMD в Истанбул, Турция, СГХГ и Националната художествена галерия в София.

1208

30/11/2022

Драган Немцов показва „двете лица“ на София в Столичната библиотека

Картините на известния художник Драган Немцов (Драго) ще бъдат подредени в зала „София“ на Столичната библиотека. Експозицията носи името „София с две лица“ и ще бъде официално открита този петък – 2 декември, от 17:00 ч., съобщават от библиотеката. 24-те живописни платна от тази документална фантазия, по думите на самия автор, са своеобразно обяснение в любов към столицата. Той я изобразява с очите на откривател, с почуда и обич, a софиянци и гости на столицата ще видят в изложбата нови и изненадващи гледки от любимия град. Столична библиотека вече е била домакин на друга изложба на Драган Немцов „Летящите книги“. Култовата творба от тази експозиция „Площад Славейков“ е дарена от художника на библиотеката и вече се е превърнала в емблема на колекцията от оригинални художествени творби на сектор „Изкуство“. Сред авторите на десетките картини – дарения от Фонда на библиотеката, се открояват имената на Златю Бояджиев, Георги Трифонов, акад. Румен Скорчев, проф. Петър Чуховски, Евгени Кузманов, Златка Дъбова, Христо Кърджилов и др. Творбите от арт колекциите редовно са излагат пред публика в Столична библиотека. Скоро предстои юбилейна изложба с 40 подарени графики на проф. Петър Чуховски, посветена на 100 години от рождението му. Картина от новата експозиция на Драган Немцов ще обогати Фонда от ценни арт творби на Библиотеката на София. Драган Немцов е завършил НХА в класа на големия художник проф. Дечко Узунов. Авторът е участвал в над 120 национални и групови изложби у нас и в чужбина, представил е десетки самостоятелни изложби в София, Бургас, Габрово, Велико Търново, Пловдив, Люксембург. Сега е доцент по изобразително изкуство в СУ „Св. Климент Охридски“ и хоноруван доцент в Националната художествена академия. В картините от експозицията „София с две лица“ – освен разпознаваеми места от столицата – присъстват и нейните покрайнини. Авторът поставя актуалните за мегаполиса теми като споделено съжителство на минало, настояще и бъдеще, между природа и урбанизирана среда. Куратор на изложбата е популярната тв журналистка, изследовател на творчеството на Христо Явашев – Кристо, автор на филми и книга за него, д-р и. и. Евгения Атанасова-Тенева. Новата експозиция „София с две лица“ на Драган Немцов може да бъде разгледана всеки ден от 11:00 до 19:00 часа от 2 до 11 декември.

957

29/11/2022

Амелия Личева: Още дълго хартиената книга ще доминира

След броени дни в София започва международният литературен фестивал в рамките на Панаир на книгата - едно от най-обичаните събития през декември. Столичани и гостите на столицата, автори, критици и читатели го очакват с нетърпение. Тази година фестивалът навършва 10 години. От позицията на своя вече утвърден авторитет, той ще постави за дискусия въпроси, които всички си задаваме, но рядко стигаме до отговорите - въпроси за бъдещето, за травмите от миналото, за това какво крие многообразието на настоящето и къде е нашето място в него. Всички дискусии ще бъдат обединени от една голяма тема, озаглавена "Четене с разбиране", защото именно разбирането е онова, което много често ни липсва и което поставя граници в общуването и развитието ни като хора. Какво са подготвили организаторите тази година, кой ще гостува и какви са тайните в подготовката на един толкова голям форум - за това Столица.bg поговори с Амелия Личева, доктор по филология, преподавател в Софийския университет и програмен директор на фестивала. - Трудно ли се организира литературен фестивал в София? - Трудностите около организирането на литературен фестивал произтичат от факта, че той се прави в България. И тук няма да говоря за образа на страната, който никак не е маловажен и който винаги рефлектира върху такъв тип начинания. Специално в литературните среди пробивът на Георги Господинов ни дава известни шансове. Вече много от големите писатели, дори и да не са чели българска литература, са го чели него, или поне са го чували. А част от важните съвременни автори са и негови лични приятели. И идват, или могат да дойдат у нас, заради него. Трудността идва от факта, че сме много малък пазар. Не можем да обещаем сериозни продажби, тиражи, големи читателски общности. И това ни прави непривлекателни. Третата трудност е свързана с факта, че много от големите писатели вървят срещу мейнстрийма - не обичат да дават интервюта, да пътуват на големи разстояния, а дори и да участват онлайн в събития, и това отново води до откази. И така постепенно списъците от възможни автори стават много къси.Международният литературен фестивал е софийски, погледнат откъм мястото на провеждане, но в действителност той е по-скоро национален. Длъжници сме на публиките в провинцията и трябва да решим въпроса със стриймването на събитията, за да гарантираме истински широк достъп до срещите с гостуващите писатели. - Има ли достатъчно четящи хора, които се интересуват от нови книги? Какъв е профилът на съвременния читател? - Обикновено при отговора на подобен въпрос съдим по своите кръгове. Да, виждам пълни книжарници, в тях влизат много млади хора. В същото време последното социологическо проучване на „Алфа рисърч“ от преди няколко месеца ни показва, че в национален план хората, които четат повече книги, не са много. Данните показват, че възрастта на четящите е доста висока и най-активно четящи са жените във възрастовата категория 40-60 г. И че имаме огромни групи, които изобщо не четат. Усилията ни трябва да са насочени натам – да мотивираме тези кръгове от обществото, за които четенето е луксозно и излишно занимание. Ако не го направим, не ни чака нищо добро, защото нечетящият човек не може да развие не само вкуса си, но и функционалната си грамотност, и той става негоден дори по отношение на професията, която практикува. - Кои са европейските и световни автори, които ще гостуват тази година, и как ги избрахте? - На живо идват световни величия от ранга на Жизел Сапиро и Дейвид Дамрош, които са сред най-известните хуманитаристи днес. Двамата ги свързва заниманието им със световната литература – понятие, поставящо въпроса за границите на националното, за общочовешките послания на произведенията, за глобалното и връзките му с канона. Събрахме значими автори от различни националности, сред които Рута Сепетис, Мануел Вилас, Ирис Волф, редица автори, удостоени с Наградата на ЕС. Сред българските участници са автори, издали нови книги през годината – Здравка Евтимова, Владимир Зарев, Михаил Вешим, Георги Тенев, Йордан Ефтимов, Йорданка Белева... А гвоздеят ще бъдат няколко онлайн интервюта със звезди като Маргарет Атууд, Пол Теру, Саманта Швеблин, Донал Райън, Стефания Аучи. - Има ли бъдеще книгоиздаването, или е занимание за идеалисти? Каква е разликата между книгоиздаването у нас и това в Европа? - Още от 60-те години на миналия век изследователи като Маршал Маклуън пророкуват смъртта на книгата, пък тя си е съвсем жива. И понеже в България всичко се развива по-бавно, а сме държава с големи проблеми в сферата на авторските права, смятам, че още дълго хартиената книга ще доминира. Също така смятам, че за стойностните автори – и класици, и съвременници, винаги ще има публика. В последните години нашето книгоиздаване напредна много и днес то успешно се съизмерва с европейското. - Какво прави една книга успешна? - Има много форми на успех. Едната е пазарът, но той невинаги отсява добрите книги. Много често в нашите класации на първите места са книги, които са пълни с клишета, които подменят фактите, които забиват в националистически тези, спекулират с историята и идеята за българското. В същото време има и добри пазарни книги, обикновени това са трилъри и, естествено, в това няма нищо лошо. Средният читател трябва да чете прилични книги, написани на добър език или преведени добре. Друга форма на успеха е оценката на критиката, която е нужна и важна, защото предлага професионално мнение на писателя, а и ориентира читателите. Успехът на една книга се измерва и с литературните ѝ стойности, особено с езика. - Един от фокусите на тазгодишния фестивал е ключова дискусия, озаглавена „Преводачът – човек или машина?“. Защо сравнително малко наши автори успяват да стигнат до читатели и публика извън страната? - В момента българските автори стигат до чужда публика благодарение на усилията на преводачите българисти. На тях дължим пробивите. Нужна е сериозна политика за подпомагане на издаването на българска литература в чужбина, за да стане малко по- активно присъствието ѝ. А самата тя може да си помогне, като не се вглежда само в родни проблеми, като се обърне и към големите теми на настоящето – бъдещето на света и на Европа в частност, екологията, технологиите и влиянието им върху човека, човекът и машините и пр. - 10 години вече е утвърдена традиция, накъде ще се развива фестивалът и какво ще се промени? - В следващите години планираме да съчетаем географския фокус с присъствието на водещи световни автори, които можем да привлечем, независимо от литературата, към която принадлежат. И втората ни цел е да направим фестивала част от мрежи, тоест да установим по-трайни връзки с други литературни фестивали в Европа и по света.

1109

28/11/2022

30 години театър "Кредо" и постановката "Шинел"

Едно от най-обичаните представления в столичния Театър 199 - "Шинел" по пиесата на Гогол, навършва 30 години на сцена. Също толкова години празнува и Театър "Кредо" - независима театрална формация, създадена през 1992 година в София от актьорите Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. "Шинел" е първият спектакъл, поставен от екипа. Автори на сценарият и режисурата на спектакъла "Шинел" са Васил Василев-Зуек, Нина Димитрова и Светлозар Гагов. Представлението е играно над 600 пъти на 9 езика, на над 200 международни фестивала. Носител е на 14 международни награди. "Представление от истински международна величина. Версията на “Кредо” на “Шинел” придава ново и изключително троготелно усещане за гоголевата притча за човешката идентичност и свобода, цялата същност на Гогол - за това, че човешкото може да се изрази само в абсурда", пише в. “TheScotsman” по време на Единбургския фестивал през 1996г. Довечера, 28 ноември, понеделник, в празничната постановка на сцената на Театър 199 ще видим отново най-дълголетния и най-аплодиран български спектакъл в изпълнение на Нина Димитрова и Стелиан Радев. Началото на представлението е 19,30 часа.

1426

27/11/2022